Определение № 226 от 01.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 879/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца В. Б. срещу определение на ВКС, с което е оставено без уважение негово искане за предоставяне на правна помощ, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Производството пред ВКС е било образувано по частни касационни жалби – едната, подадена от същия жалбоподател лично, а втората от името на представляваното от него дружество „Премиер“ ООД. С определение от 30.09.2021 г. състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение по жалбата на ищеца и е оставил без разглеждане подадената от името на дружеството жалба. Частната жалба срещу това определение съдът е оставил без движение като нередовна с указание за уточняване на предмета ѝ с оглед частичната необжалваемост на определението. С молба от 01.12.2021 г. жалбоподателят лично е поискал предоставяне на правна помощ. Така направеното искане съдът е отхвърлил по съображения, че предвид необжалваемостта на първото определение в частта, с която не е допуснато касационно обжалване, в тази част е недопустима поради необжалваемост, а в останалата част е недопустима поради липса на интерес, поради което е налице основание за отказ по чл. 24, т. 2 ЗПП. Изложил е и допълнителното съображение, че за защита по делото както жалбоподателят, така и търговското дружество, надлежно са упълномощили адвокат. Частната жалба е неоснователна. Правилно съставът на ВКС е приел, че подадената частна жалба е недопустима. В частта, с която касационно обжалване не е допуснато, определението от 30.09.2021 г. не подлежи на обжалване. В останалата част, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Премиер“ ООД, определението подлежи на обжалване само от името на това дружество, но не и лично от жалбоподателя. Поради това подадената само от жалбоподателя лично като физическо лице частна жалба се явява очевидно недопустима по смисъла на чл. 24, т. 2 ЗПП, което изключва предоставянето на правна помощ. Правилно също така съставът на ВКС е приел, че не е налице необходимост от правна помощ, доколкото както жалбоподателят, така и търговското дружество се представляват от надлежно упълномощен адвокат. С тези мотиви съдът