Определение № 1639 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1215/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. Д. И., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против Определение № 1 от 05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 880/2025 г. по описа на Административен съд – София област, с което е върната исковата му молба, предявена против Административен съд – София град за присъждане на обезщетение в размер на 41 999 лв. за претърпени неимуществени вреди, претендирани като причинени от правораздавателната дейност на този съд, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че исковата молба съдържа достатъчно данни за твърдяно нарушение на правото на Европейския съюз, както и че съдът е следвало да предостави допълнителна възможност за отстраняване на констатираните нередовности. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Административен съд – София град, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К. Д. И., с която на основание чл. 4, § 3 от ДЕС, във вр. с чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и във връзка с чл. 7 от ЕКПЧОС се претендира обезщетение за неимуществени вреди, за които се твърди, че са причинени от правораздавателната дейност на Административен съд – София град. С разпореждане № 2041 от 17.11.2025 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е дал изрични и конкретни указания на ищеца да посочи в какво се състои твърдяното нарушение на правото на Европейския съюз и кои конкретни материалноправни разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС счита за нарушени. С последващо разпореждане срокът за отстраняване на нередовностите е бил продължен по искане на ищеца, за да има възможност да ангажира адвокат, като ищецът е бил редовно уведомен за това. Въпреки дадените указания и предоставената допълнителна възможност, нередовностите на исковата молба не са отстранени. В подадените уточнения ищецът се е позовал единствено на общи принципи и разпоредби, без да посочи конкретна норма на правото на Европейския съюз, която непосредствено да предоставя права на частноправните субекти и за която да се твърди, че е била нарушена от ответния съд при осъществяване на правораздавателната дейност, поради което административният съд върнал исковата молба и прекратил производството по делото.. Определението е правилно. Съгласно чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: нарушената правна норма на правото на ЕС да има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти; нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Следователно, за да бъде разгледан искът за обезщетение, в исковата молба следва да се съдържат смислово свързани твърдения за факти, обуславящи наличието на тези предпоставки, включително ясно посочване на конкретната приложима норма на правото на ЕС, която се твърди, че е нарушена. Изразеното несъгласие с постановен съдебен акт и позоваване единствено на общи принципи и разпоредби на Хартата и ЕКЗПЧОС не отговарят на това изискване и не могат да обусловят допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ. Правилно, решаващият състав е приел, че цитираните разпоредби регламентират общи принципи и не покриват изискването за посочване на конкретен акт от първичното или вторично право на ЕС. Липсва посочване на конкретна правна норма на Съюза, която да е нарушена от ответниците и която да предоставя права на частноправните субекти. Правилно първоинстанционният съд е приел, че подобно бланкетно позоваване не покрива стандартите за допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ, каквито са изведени в постоянната практика на Съда на Европейския съюз и в националната съдебна практика. За да бъде допустим искът за ангажиране извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, е необходимо в исковата молба да се съдържат ясни, логически свързани и конкретни твърдения относно нарушената правна норма, характера на нарушението и причинно-следствената връзка с твърдяната вреда. Неоснователно е оплакването, че съдът е следвало да даде нова възможност за отстраняване на нередовностите. От данните по делото е видно, че на ищеца са били предоставени достатъчно възможности да конкретизира претенцията си, включително чрез продължаване на срока, като неизпълнението на дадените указания обосновава приложението на последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК. При тези обстоятелства правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, като изложените в него мотиви се споделят от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК съдът препраща към тях. Предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение