Определение № 3221 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2352/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 и сл. ГПК. Образувано е по молба от Н. Л. М., чрез адвокат Д. Д., за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 77/23.05.2025г. по в.гр.д.№76/2025г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено първоинстанционното решение №511/10.12.2024г. по гр.д. №235/2024г. на Районен съд – Кърджали за осъждане на молителката Н. Л. М. да заплати на „С.“ ООД сумата от 10 000лв., представляваща заемна сума по неформален договор за заем, предоставен на Н. М. с преводно нареждане с референтен номер B./07.06.2019г. от собствената на дружеството сметка с IBAN [банкова сметка] по банкова сметка с IBAN [банкова сметка] в „Първа инвестиционна банка“ АС, с титуляр Н. Л. М., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 19.02.2024г. до окончателното плащане на сумата. Срещу въззивното решение молителката е подала, в срока по чл. 283 от ГПК, касационна жалба с вх. № 2920/18.06.2025 г., екземпляр от която е представен с молбата за спиране. С молбата е представено и платежно нареждане/вносна бележка с уникален рег. № ..... г. „П. и. банка“ АД, удостоверяващо внесено по сметка на ВКС, надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а именно – паричната сума от 10 000 лв. Посочената в платежното нареждане сума е постъпила по специалната сметка на ВКС при БНБ за гаранции и обезпечения, съобразно извършената справка от 20.06.2025г. от счетоводството на ВКС и направеното върху платежното нареждане отбелязване за това. Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК и молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение трябва да бъде уважена. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение