Определение № 6192 от 10.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2024 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси“ 2014 - 2020 (ОПРЧР) за изменение на Решение №2724 от 18.03.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №12061/2024 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че по делото своевременно е направено искане за намаляване на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност и липса на фактическа и правна сложност на спора. Наведените от процесуалния представител на жалбоподателя оплаквания не са възприети от съда. Определена е финансова корекция за една нередност – незаконосъобразна методика. Липсва спор по фактите установени в административното производство. Материалният интерес на търсената съдебна защита е 72 538,02 лв. Общата стойност на присъденото възнаграждение за всички инстанции е близо 1/3 от него. Позовава се на решения на Съда на Eвропейския съюз (СЕС). Сочи, чe съдът не е ограничен от определения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г., Наредбата) минимум на адвокатските възнаграждения, тъй като Наредбата не определя размера им въз основа на сложността и обема на свършената работа, а държи сметка единствено на цената на иска. Предвид изложеното прави искане присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени при отчитане практиката на СЕС. Ответникът – Община Дряново изразява становище за неоснователност на искането. Сочи, че правилно на Община Дряново са присъдени сторените разноски, като съдът е изложил надлежни мотиви в подкрепа на изводите си за неоснователност на въведеното от насрещната страна възражение за прекомерност. Сочи, че съдът се е позовал на наведени в касационната жалба пороци на обжалваното съдебно решение и на административния акт. Обстоятелството, че за втори път административния орган определя финансова корекция за същата нередност, обосновава фактическата и правна сложност на делото. Съдът се е съобразил с цитираната в искането практика на СЕС. Въпросът за наличието на констатираните от органа нарушения не може да се приеме за трайно разрешен в съдебната практика, защото преценката за наличието или не на нарушение е винаги конкретна, с оглед предмета на обществената поръчка. Предвид изложеното моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението, в частта за разноските, е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. В постановеното по делото Решение №2724 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. дело № 12061/2024 г. съдът е посочил, че с оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна. Поради това и на основание чл. 143 АПК, Министерството на труда и социалната политика – юридическото лице, в което се намира органът-ответник, следва да бъде осъдено да заплати на Община Дряново разноски, съгласно представените доказателства – договори за правна защита и съдействие, платежни нареждания и банкови извлечения - в общ размер на 23 072,00 лв., от които 611,00 лв. внесена държавна такса и 12 000,00 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, както и 10 461,00 лв. направени разноски пред първоинстанционния съд (от които 9 600,00 лв. – адвокатско възнаграждение). Съдът е приел, че възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Посочил е, че от ответника се твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Изложил е, че фактическата сложност е обусловена от доказателствения материал по делото, който е значителен. Правната сложност на съдебното производство е обусловена от факта, че нормативната уредба, регулираща процесните материални правоотношения е регламентирана както в правото на Съюза, така и в националното право, като националната нормативна уредба е в различни законови и подзаконови нормативни актове. Ето защо, като е взел предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав е счел, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК. Видно от посоченото, за да постанови решението си в частта за разноските, съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. С молбата реално се възразява срещу решението на ВАС в тази му част, като се иска пререшаване на въпроса за основателността на претенцията на Община Дряново и възражението за прекомерност, от инстанцията, която ги е решила. Предвид изложеното, искането на ръководителя на УО на ОПРЧР, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд