Определение № 819 от 11.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3084/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 8635/14.VІІ.2014 г. на А. О. Д. Ф. от О. Кралство, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против определение (без номер) на Софийския апелативен съд, ГК1 2-ри с-в, от 26.VІ.2014 г., постановено по гр. дело № 2692/2013 г., с което, след като веднъж е бил даден ход на делото за решаването му по същество, пр-вото по същото е било спряно на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ. Единственото оплакване на частната жалбоподателка е постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи процесуална икономия, поради което се претендира отменяването му. Инвокиран е довод, че „много малко вероятно е синдикът /на ответното по иска търговско д-во, за което е било открито пр-во по несъстоятелност – бел. на ВКС / да приеме вземане, произтичащо от спор за разваляне на договор и за което се води дело в продължение на 3 години, като неприемането на вземането ще доведе до възобновяване на делото и ново забавяне на решението”. Ответното по частната жалба [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното определение на САС. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата частна жалба на А. О. Д. Ф. от О. Кралство ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на пр-вото по несъстоятелност се спират съдебните /и арбитражни/ производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудови спорове по парични вземания. Несъмнено е, че дело, чиито предмет са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и съответно - по чл. 82, изр. 1-во, предл. 1-во, във вр. чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД, е такова по имуществен спор, който няма характера на трудов. Според разпоредбата на чл. 13 ГПК неговото разглеждане и разрешаване е следвало да стане в разумен срок. В пределите на инструктивния едномесечен срок по чл. 235, ал. 5, изр. 1-во ГПК обаче, САС не е постановил решение по това имуществено дело и затова то е продължило да е висящо пред въззивната инстанция до постановяване на действащото по отношение на всички решение по чл. 630 ТЗ от датата 28.ІІІ.2014 г., с което по отношение на ответното по тези осъдителни искове [фирма]-София е било открито пр-во по несъстоятелност. Ето защо правилно /законосъобразно/ е било спряно въззивното исково пр-во на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК-във вр. чл. 637, ал. 1 ТЗ. В заключение, инвокираните от частната жалбоподателка доводи в подкрепа на оплакването й за незаконосъобразност на атакуваното определение на САС имат изцяло хипотетичен характер и поради това не следва да бъдат обсъждани по същество. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение