Определение № 10258 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на "Олинеза Премиум" ЕООД, чрез пълномощника си, срещу определение № 807 от 13.06.2025 г. по адм. дело № 402/2025 г. на Административен съд - София област. С обжалваното определение АС - София област е отхвърлил жалбата на "Олинеза Премиум" ЕООД срещу Решение № 03-РД/1031/28.03.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е прекратено производството по оценка на проектно предложение № ВG06RDNP001-4.18-0208, подадено от "Олинеза Премиум" ЕООД, с наименование "Инвестиции, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда в Цех за зеленчукови сосове, лютеница и конфитюр на "Олинеза Премиум" ЕООД по процедура за подбор на проектни предложения № ВG06RDNP001-4.018 - "Целеви прием за инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда, включително ВЕИ" по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка /маркетинг на селскостопански продукти от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от "Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.". Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага доводи, че съдът не е обсъдил доводите на дружеството за незаконосъобразност на решението на ДФ "Земеделие", не е изложил мотиви защо приема, че са налице посочените от ответника основания за недопустимост на дейностите поради несъответствие с условията за кандидатстване. Сочи, че съдът неправилно е интерпретирал данните по делото и необосновано е приел, че за реализиране на проектното предложение е необходимо разрешение за строеж. При тези съображения, подробно развити в частната жалба, иска да се отмени обжалваното определение. Ответникът по частната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не е изразил становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното пред първоинстанционния съд Решение № 03-РД/1031/28.03.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" производството по оценка на проектното предложение с наименование "Инвестиции, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда в Цех за зеленчукови сосове, лютеница и конфитюр на "Олинеза Премиум" ЕООД е прекратено поради това, че кандидатът не отговаря на изискванията на т. 8, буква "б" от раздел 13.2 "Условия за допустимост на дейностите" във връзка с непредставен документ по т. 14 от Раздел 24.1 "Списък с общи документи" и във връзка с т. 3, буква "б" от раздел 21.2 "Оценка на административно съответствие и допустимост" от Условията за кандидатстване по процедура чрез подбор № ВG06RDNP001-4.018. В решението е посочено, че представеното Разрешение за строеж от община Костинброд с № 51 от 18.02.2025 г. на "ОЛИНЕЗА ПРЕМИУМ" ЕООД, не е влязло в законна сила, както и такова не е представено нито към отговорите на писмата за отстраняване на нередности с per. номера № BG06 RDNP001-4. 018-0208-M001 от 05.02.2025 г. и № BG06 RDNP001-4. 018-0208-M002 от 28.02.2025 г., нито към възражението срещу недопускане до техническа и финансова оценка с per. № BG06 RDNP001-4. 018-0208-M003 от 17.03.2025 г. Изложено е, че представените удостоверения, издадени от зам. кмета на община Костинброд с изх. № АБ- У-251/07.03.2025 г. и допълнение № АБ-У-251А/07.03.2025 г., са относно "подмяна на мазниноуловител", което не е част от инвестиционното намерение по проектното предложение, а именно: "Доставка и монтаж на специализирана индустриална инсталация за пречистване на технологични води". Посочено е, че видно от технологичните схеми и проекти, както и подробните технически спецификации на специализираната индустриална инсталация за пречистване на технологични води, същата не е идентична с "подмяна на мазниноуловител". Въз основа на тези съображения възражението на кандидата е прието за неоснователно, а производството по оценка на проектното предложение е прекратено. Съдът подробно и коректно е изложил установените фактически обстоятелства по делото, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК касационната инстанция не следва да ги преповтаря. Правилно съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Спорът по делото е относно материалната законосъобразност на акта. Съгласно т. 8 от раздел 13.2 "Условия за допустимост на дейностите" от Условията за кандидатстване, към проектните предложения се прилагат: а) подробни количествени сметки за предвидените СМР пряко свързани с дейностите по проектното предложение, заверени от правоспособно лице, когато е приложимо; б) влязло в сила разрешение за строеж, когато издаването му се изисква съгласно ЗУТ; в) становище на главния архитект, че за дейностите по проекта не се изисква издаване на разрешение за строеж съгласно ЗУТ. В т. 14 от Раздел 24.1 "Списък с общи документи" е посочено, че кандидатът следва да представи влязло в сила разрешение за строеж (важи в случай, че проектът включва разходи за строително-монтажни работи и за тяхното извършване се изисква издаване на разрешение за строеж съгласно ЗУТ, както и в случаите на т. 10.1 от раздел 13.2. Представя се във формат „pdf“ или „jpg“. (Когато този документ не е представен към датата на подаване на проектното предложение, кандидатът трябва да го представи най-късно в срока по т. 7 от Раздел 21.2). В резултат на извършената проверка по т. 3, буква "б" от раздел 21.2 "Оценка на административно съответствие и допустимост" в процеса на оценка на административното съответствие и допустимостта на проектното предложение органът е приел, че не е представено разрешение за строеж, съставляващо необходима част от документите, визирани в Раздел 24 „Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване“. Съдът е приел, че правилно ръководителят на управляващия орган в съответствие с Условията за кандидатстване, т. 8, буква "б" от раздел 13.2 "Условия за допустимост на дейностите" е изискал жалбоподателя да представи становище на главния архитект на съответната община дали за материалните инвестиции по "Доставка и монтаж на специализирана индустриална инсталация за пречистване на технологични води" е необходимо издаване на разрешение за строеж. Кандидатът не е изпълнил това условие, въпреки дадените конкретни и подробни указания в процеса от съответните органи. Съдът е споделил изцяло изводите на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", че представените два броя удостоверения по преписката, издадени от главния архитект на община Костинброд не удовлетворяват изискването на Условията за кандидатстване. Посочил е, че удостоверенията се отнасят до "подмяна", респ. "подобрение" на мазниноуловител, находящ се в производствената сграда на дружеството. Същевременно техническата документация по преписката е относно "Специализирана индустриална инсталация за пречистване на технологични води" и според описанието в проектното предложения инсталацията не представлява подобрение на съществуващ мазниноуловител, а изцяло нова и различна от използваната до този момент технология. Съдът, на база преглед, сравнение и анализ най-вече на словесната част на проекта и въз основа на направеното разграничение между "подмяна" или "подобрение" на мазниноуловител и инсталацията, предмет на проектното предложение, е достигнал до извод, че разликата е очевидна и без да е необходимо използване на експертно заключение по този въпрос. При тези съображения съдът е приел, че обжалваното решение е правилно и постановил обжалвания резултат. Определението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилни правни изводи. Неправилно съдът е приел, че спорът относно съответствието на обсъжданото проектно предложение с условията за допустимост на дейностите е изяснен, без да са необходими специални знания и изслушване на експертно заключение по релевантните към казуса въпроси. Основните възражения на жалбоподателя са свързани с предназначението на технологичната инсталация, предмет на проектното предложение, съответно за нейните технически характеристики и необходимостта от разрешение за строеж за внедряването й в производството. В бизнес плана на проектното предложение кандидатът е посочил, че планира да извърши инвестиция в съвременни и високоефективни машини и оборудване за допълнително повишаване условията за пречистване на производствени води за последващо ползване следствие на процеса на преработка в предприятието. Предвидените разходи са за доставка и монтаж на технологичната инсталация, като не са заявени разходи за СМР. В цитираната по-горе т. 14 от Раздел 24.1 "Списък с общи документи" е регламентирано за кои случаи се отнасян това изискване - ако проектът включва разходи за строително-монтажни работи и за тяхното извършване се изисква издаване на разрешение за строеж съгласно ЗУТ. В издадените удостоверения от община Костинброд е посочено, че за дейностите за обновление - подобрение на мазниноуловител, не е необходимо издаване на разрешение за строеж, т. к. попадат в определението за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР на ЗУТ. В оспореното решение ръководителят на управляващия орган е приел, че издадените удостоверения са относно "подмяна/подобрение" на мазниноуловител", което не е част от инвестиционното намерение за доставка и монтаж на специализирана индустриална инсталация за пречистване на технологични води, поради което е приел за неоснователни възраженията срещу недопускане на проекта до техническа и финансова оценка. В тази насока се е развил спорът между страните и пред първата инстанция, аналогични са доводите и възраженията наведени в касационното частно производство. Поради естеството на спорния въпрос относно необходимостта от разрешение за строеж, който е свързан със спора за предмета на проектното предложение, съдът е следвало да назначи съдебно-техническа експертиза. Направеният от съда анализ на словесната част на проектното предложение и приемането за неоснователни доводите на жалбоподателя, без изобщо да са обсъдени по същество, не е достатъчен и не дава убедителен отговор на спорните въпроси по делото. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на административния съд за ново разглеждане и произнасяне по първоначалната жалба. Изложените в частната жалба доводи относно законосъобразността на решението на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" следва да се обсъдят от решаващия съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,