Определение № 3287 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4434/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК образувано по частна жалба на адв.Д. П. Ц. от САК, назначен за особен представител на П. Ж. П.,срещу определение №1972 от 01.08.2023г по ч.гр.д. № 1926/2023г на Софийски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане ,като недопустима постъпила от адвоката частна жалба срещу определението от 13.03.2023г по гр.д №50/2021г на СГС, 21 състав, оставел без уважение молбата на адв.Д. П. Ц. от САК да бъде освободен като особен представител на ищеца по делото П. Ж. П.. На последния е предоставена правна помощ по гр.д № 50/2021г с определение на СГС,21 състав от 06.07.2021г ,като след посочването на адв. Д. П. Ц. от САК по реда на ЗПрП с уведомително писмо същият е назначен за представител на ищеца с определение на СГС от 16.01.2023г. В обжалваното понастоящем определение въззивният съд е изтъкнал, че обжалваното пред него определение не попада в обхвата на чл.274 ГПК и не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба,като се е позовал на закона и установената практика на ВКС по прилагането на чл.95, ал.5 ЗПрП. С частната жалба се иска отмяна на определението. Особеният представител изтъква,че приложното поле на чл.95,ал.5 ЗПрП следва да обхване и случаи като настоящия,тъй като отказът на съда да освободи адвоката ще доведе до лишавнане на страната от ефективна защита. Изложени са и съображения,че след като адвокатът сам е поискал да бъде освободен и заменен, то налице са възражения съгласно чл.26,ал.2 ЗПрП, както и че право и задължение на адвоката е да позове на чл.43, ал.1 ЗАдв. Постъпилата частна жалба е допустима,по същество е неоснователна. След като е допуснато предоставяне на правна помощ по гражданско дело и адв.Д. П. Ц. от САК е назначен от съда по реда на ЗПрП да я осъществи, преценената от съответния съд неоснователност на молбата на особения представител за освобождаването му не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на обжалването,както законосъобразно е приел и състава на Софийски апелативен съд. Съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК, само определение, с което се отказва правна помощ от съда подлежи на обжалване по реда на ГПК.Назначеният процесуален представител може да бъде заменен съгласно чл. 26, ал.5 ГПК по искане на органа по чл. 25, ал.1 и ал.2 ЗПрП и Национално бюро за правна помощ.Закона за правна помощ и ГПК не предвиждат възможност за обжалване на определението,с което съдът отказва да замени един назначен процесуален представител с друг от Националния регистър за правна помощ ,в който смисъл е изтъкнатата от въззивния съд практика на ВКС (определение № 504/26.11.2012 г. по гр.д. № 437/2012 г. на ВКС, ІІ гр.о., определение № 67/19.02.2016 г. по ч.гр.д. № 250/2016 г. по описа на ВКС, III г.о. определение № 189 от 23. 04. 2018г. по ч. гр. д. № 1095 / 2018г., IV ГО на ВКС и др.),независимо дали искането е иницирано от представляваната страна,или от назначения адвокат.Съдът не е длъжен за направи замяната на назначения адвокат с друг,а следва да прецени дали са налице основания за това.Обемът на оказваната правна помощ и необходимите процесуални действия се определят от адвоката според характера на производството и разпоредбите на приложимия закон,при спазване изискването за добросъвестност и компетентност съгласно ЗПрП и ЗАдв. Молбата си за замяна адвокатът следва да е подкрепил с конкретни твърдения и доказателства за това.Проверка по законосъобразността на отказаното освобождаване,в случай че се окаже нарушен принципа на ефективност при осъществяването на правната помощ,ще се осъществи в рамките на инстанционния контрол спрямо актовете,за които законът е предвидил обжалваемост. По изложените съображения Върховният касационен съд,гражданска колегия, ІІІ г.о