Определение № 337 от 04.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3465/2018 г.

Делото е образувано по молбата, подадена на 19.ІV.2018г. от адвокат А. Т. като процесуален представител на [фирма] и Г. Г. Д. за отмяна на решението на ОС Ловеч от 05.ІV.2018г. по гр.д. № 35/2018г., с което е потвърдено решението на РС Ловеч по гр.д. № 41/2017г., с което е обявен за недействителен на основание чл.135 ал.1 ЗЗД по отношение на И. С. И. и М. К. И., и двамата от [населено място], сключеният между Г. Г. Д. и [фирма] договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно индивидуализиран. Твърди се наличие на основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК за исканата отмяна – въззивният съд нарушил разпоредбата на чл.142 ал.2 ГПК, като не отложил насроченото за 09.ІІІ.2018г. открито съдебно заседание, въпреки че представляващият дружеството Т. Г.Т. бил временно неработоспособен, Г. Д. не била в България, а процесуалният представител на молителите бил в отпуск и на планирана ски ваканция. В молбата се съдържа искане за спиране изпълнението на атакуваното решение. В отговора си по реда на чл.306 ал.3 ГПК чрез адвокат С.С. И. С. И. и М. К. И., и двамата от [населено място], са заели становище за неоснователност на молбата за отмяна, както и за неоснователност на искането за спиране изпълнението на атакуваното решение. ВКС на РБ намира, че молбата за отмяна е допустима – подадена е в предвидения в закона преклузивен срок и съдържа мотивирано изложение на основанията за това. Ето защо молбата следва да бъде разгледана по същество в открито съдебно заседание на 03.ХІІ.2018г. Не следва да бъде уважавано искането на молителите за спиране изпълнението на атакуваното решение, тъй като то е постановено по конститутивен иск, а не по осъдителен, само каквито се ползват с изпълнителна сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,