Определение № 9977 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9965/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административинопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по частна жалба на С. П. П., чрез адв. Н. Русинов против Определение №7029/03.08.2026 г. по адм. дело №871/2026 г. по описа на Административен съд - Бургас /АС - Бургас/. С това определение е оставена без разглеждане жалбата на С. П. срещу изричен отказ на „СИТИ КЕШ“ООД за предоставяне на документи - копие от договор за кредит №1199065, ведно с всички съпътстващи договора документи/погасителен план и всички приложения към договора, в това число и договорите за поръчителство/, съдържащи лични данни на жалбоподателя. Постъпил е писмен отговор от ответната страна -"СИТИ КЕШ"ООД,чрез пълномощника юриск. В. Вълканов, в който са изложени доводи за неоснователност на частната жалба. Претендират се разноски за юриск. възнаграждение. Частната жалба е допустима като подадена от лице с правен интерес, в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да да прекрати съдебното производство, съдът е приел, че предмет на разглеждане, както е очертан в подадената пред съда жалба и уточнението в с.з. на 22.06.2026 г., е отказ „СИТИ КЕШ“ ООД да предостави копие от договор за потребителски кредит № 1199065, сключен със С. П., ведно с всички съпътстващи го документи, съдържащ лични данни на жалбоподателката, обективиран в писмо от 02.04.2026 г., изпратено на електронната поща на адв. Русинов. Административното производство е започнало на 08.03.2026 г. по подадено искане от П., чрез упълномощен адвокат Русинов до „СИТИ КЕШ“ООД да й предостави документи - копие от сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и П. договор за кредит № 1199065, ведно с всички съпътстващи договора документи (погасителен план и всички приложения към договора, в това число и договорите за поръчителство), в които се съдържат личните й данни на електронната поща на адвокат Русинов. Искането ведно с пълномощното са подадени от адвокат Русинов и подписани с неговия КЕП. Преди изтичане на едномесечния срок, на 08.04.2026 г. администратора на лични данни изпратил на електронната поща на адвоката обжалваното писмо, с което указал необходимостта от изпращане на изрично пълномощно на адвоката и да се конкретизира заявлението относно исканата информация касаеща обработването на лични данни, техните категории, цели, срокове за съхранение или получатели. Първоинстанционният съд е приел,че писмото от 02.04.2026 г., с което се изисква отстраняване на нередовности по молбата не съдържа отказ на администратора по смисъла на чл. 15 от ОРЗД и не може да бъде определено като изричен отказ да се предоставят копия на документите, съдържащи личните данни и основанието за тяхното обработване. Съдът е посочил, че писмото представлява акт по чл.30 от АПК, т.е. уведомяване за недостатъци в подаденото искане и предоставяне на възможност за тяхното отстраняване. Процесното писмо няма изискуемото по чл. 30, ал. 2 от АПК, съдържание – уведомление за отстраняване в определен срок на недостатъци на заявлението и предупреждение за последиците при неизпълнение, за да се приеме, че срокът за произнасяне, съгласно чл. 30, ал. 3 АПК, не тече. Поради това едномесечния срок за произнасяне на администратора е изтекъл на 08.04.2026 г., като след изтичането на този срок е формиран мълчалив отказ по подадената молба по чл.37б ЗЗЛД и за жалбоподателя е била налице възможността да оспори мълчалив отказ. С жалбата се оспорва изрично писмо от 02.04.2026 г., поради което АС-Бургас е приел, че предмета на жалбата, заявен изрично в заглавната й част, в обстоятелствената, в петитума и в с.з. не съществува - не е формиран изричен отказ да се предостави информацията по чл. 15 от ОРЗД, поискана на 08.03.2026 г. от упълномощения представител на жалбоподателя, същият и субект на личните данни. На съдебен контрол по силата на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД подлежи всяко нарушение на правата на субекта на данните по Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, но съдът не може сам да определя предмета на търсената защита, а единствено да даде правна квалификация на заявеното искане. С жалбата се иска от съда да даде защита на правото по чл. 15 от ОРЗД, което жалбоподателят твърди да е нарушено, чрез изричен отказ да му бъде предоставено копие на документите по чл. 15 § 3 от ОРЗД, а такъв отказ администраторът на данни не е постановил с изявлението си от 02.04.2026 г. Определението е правилно, при следните допълващи мотиви: Видно от съдържанието на заявлението на П., с него са поискани копие от договор за паричен заем, ведно с всички съпътстващи документи. Според чл.37б, ал.1 ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл.15, §1 ОРЗД, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните. Според чл.15, §3 от ОРЗД администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. За допълнителни копия, поискани от субекта на данните, администраторът може да наложи разумна такса въз основа на административните разходи. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя в широко използвана електронна форма, освен ако субектът на данни не е поискал друго. В конкретния казус в заявлението на С. П. липсва съдържание, съответно на право на субект на данни по смисъла на ОРЗД. В този смисъл заявлението не съдържа волеизявление на физическо лице, което в качеството му на субект на данни търси защита на свое право, регламентирано в ОРЗД, а представлява изявление на страна по договори за кредит, т.е. на страна по облигационно правоотношение, което касае отношения между частно-правни субекти (длъжник-кредитор), и е извън сферата на административните правоотношения. Обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от ответната страна, на „СИТИ КЕШ“ ООД на осн. чл.143, ал.3 от АПК следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция- юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 102,26 евро. По горните съображения и на основание чл. 229, ал.1 от Административно процесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на Пето отделение