Определение № 6 от 14.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4559/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено решение № 187 от 29.10.2020 г., влязло в сила от същата дата, с което „Брод – Да” ООД, [населено място], е осъдено на основание чл.200 ал.1 КТ да заплати на П. С. Н. сумата 7 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 14.02.2018 г. със законната лихва от 14.02.2018 г. до окончателното й изплащане, на адвокат П. Й. В. дружеството е осъдено да заплати 2 210 лв адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗАдв, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд - 560 лв държавни такси. Процесуалният представител на ищеца адвокат П. Й. В. е поискал с молба вх.№ 8876/ 16.11.2020 г. така постановеното решение да бъде допълнено в частта за разноските, като „Брод – Да” ООД бъде осъдено да му заплати лично на него, като оказало безплатна адвокатска помощ лице, по 680 лв адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и за въззивното производство. „Брод – Да” ООД оспорва молбата, като претендира да се провери допустима ли е същата с оглед законовия срок за подаването й. Евентуално излага съображения за неоснователност на молбата, като твърди, че на адвокат П. Й. В. се дължи възнаграждение за всички инстанции от 2 940 лв – по 980 лв за всяка инстанция, което съответства на разпоредбата по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Съдът намира искането за допустимо, защото решението, чието допълване се иска, не подлежи на обжалване и е постановено на 29.10.2020 г. Съгласно чл.248 ал.1 ГПК, в тази хипотеза молба за изменението или допълването му в частта за разноските може да бъде подадена в едномесечен срок. Искането на адвокат П. Й. В. е подадено по пощата на 12.11.2020 г. – в законоустановения срок. Разгледано по същество обаче, то е неоснователно. Адвокат П. Й. В. е оказал при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв безплатна адвокатска помощ на ищеца по делото П. Н.. Съгласно чл.38 ал.2 ЗАдв, доколкото ответникът е осъден за разноски, адвокатът има право на възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв - НМРАВ. Предявеният иск е счетен за основателен и е уважен в размер 15 000 лв. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 10 000 лв до 100 000 лв възнаграждението е 830 лв плюс 3 % за горницата над 10 000 лв, т.е. в конкретния случай на адвоката се дължи възнаграждение по 980 лв за всяка инстанция. В първата инстанция на адвокат П. Й. В. е присъдено възнаграждение в размер 930 лв и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страна на ответника по делото. С решението на касационната инстанция на адвокат П. Й. В. е присъдено допълнително възнаграждение от 2 210 лв или общо ответното дружество е осъдено да му заплати сумата 3 140 лв. Присъденото възнаграждение е по-голямо от действително дължимото, изчислено при условията на чл.7 ал.2 т.4 НМРАВ (2 940 лв – по 980 лв за три инстанции), поради което „Брод – Да” ООД, а не адвокат П. Й. В. е ощетено от решението в частта за разноските. Ответникът обаче не е подал молба за изменението му в тази част, а молбата на адвокат П. Й. В. за допълване на съдебния акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения съдът