Определение № 2417 от 27.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4631/2022 г.

Производство по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба вх. № 6920 от 15.06.2023 г. на Б. А. Ч. и А. С. Ч., чрез адвокат Б. З. от САК, за допълване на определение № 1651 от 14.06.2023 г. по гр. д. № 4631/2022 г. на ВКС, ІІ г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 112 от 15.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 665/2021 г. на Пернишкия окръжен съд. В молбата за допълване на определението се сочи, че с него съдът не се е произнесъл по петия поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос, а именно: Когато правнорелевантните факти се доказват със свидетелски показания, длъжен ли е съдът при оценка на свидетелските показания, в рамките на процеса по събиране на гласни доказателства да прави в мотивите на постановеното решение оценка на свидетелските показания по следните критерии – начина, по който свидетелите са узнали тези факти /присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Иска се съдът да допълни произнасянето си по допустимостта на касационното производство и по този въпрос. Насрещните страни по молбата Р. Й. М., Я. Б. М. и Я. Б. М. са депозирали писмен отговор, в който поддържат становище за недопустимост на молбата, респ. за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на IІ г. о., преценявайки данните и доводите по делото, намира следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 250, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество тя е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК страната може да иска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане. Непълно решение е налице, когато то не обхваща целия спорен предмет, тоест липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, когато то е делимо; един от съединените искове; допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В случая такъв порок на посоченото определение не е налице, тъй като с него съдът се е произнесъл по целия предмет на касационната жалба, с която въззивното решение е обжалвано изцяло, като касационното обжалване не е допуснато. С подадената молба по чл. 250 ГПК всъщност се иска съдът да постанови повторно определение по чл. 288 ГПК с други мотиви, което е недопустимо. Независимо от обстоятелството дали в определението по чл. 288 ГПК е взето становище по всички поставени от касатора правни въпроси, съставът на ВКС е постановил окончателен съдебен акт, с който не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, който резултат не може да бъде променен по реда на чл. 250 ГПК. Само за пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че в т. 1 на изложението по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК е посочен въпрос, който е предмет на тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС във връзка изложени от касаторите твърдения за недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради което настоящият състав е изложил съображения във връзка с него при разглеждане на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение. В определението са обсъдени всички поставени от касаторите въпроси, формулирани под № 2 до № 8 вкл. в изложението, респ. номерирани под № 1 до № 7 вкл. в определението, като по отношение на всеки един от тях е мотивирано защо не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. С оглед изложеното молбата по чл. 250 ГПК следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,