Определение № 483 от 12.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 998/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 44 от НПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Окръжен съд – Благоевград по чнд № 7067/25г. по описа на Софийски градски съд. От материалите по делото се изяснява, че първоначално чнд № 1087/25г. по описа на БлОС е било образувано в Благоевградски окръжен съд въз основа на удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от компетентните власти на Нидерландия спрямо S. R.. В хода на производството, санкционираното лице е призовано на посочения в удостоверението адрес- с. Логодаж. Призовката му била върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса и няма близки и познати в селото. Окръжният съд е изискал информация за санкционираното лице от НБД “Население“, МВР ОД на МВР – Благоевград, Агенция по вписвания - гр. Благоевград, ТД на НАП. В резултат на предприетите действия по установяване на местонахождението на санкционираното лице, Благоевградският окръжен съд намерил, че то не живее на посочения адрес в удостоверението, няма близки и познати в същото село, без регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на страната е, отсъстват данни за влизане през ГКПП-та на Република България, отсъстват данни лицето да е имало статут на пребиваване в Република България, не е било вписано като съдружник или собственик на дружества, отсъстват данни за извършени вписвания, отбелязвания, заличавания на актове, касаещи недвижими имоти, намиращи се на територията на РСІ Благоевград. Няма и информация за сключвани от санкционираното лице трудови договори. На основата на това, Благоевградският окръжен съд счел, че засегнатото лице няма местоживеене и постоянно пребиваване в страната, поради което на осн. чл.31, ал.3 във връзка с чл.15, ал.5 от ЗПИИАКОРНФС изпратил делото по подсъдност на Софийският градски съд и прекратил частното производство пред него. При постъпване на производството в СГС било образувано чнд № 7067/25г. по описа на съда. С разпореждане от 06.11.25г., съдията-докладчик прекратил производството по образуваното пред него частно производство и повдигнал настоящия спор за подсъдност. Посочил, че в удостоверението по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР е отразен адрес, определящ подсъдността на БЛОС, а самото удостоверение изначално не отговаря на изискванията на Рамковото решение, поради което съдията-докладчик при БЛОС е следвало да предприеме консултации с издаващата държава или да се произнесе по същество, отказвайки да приеме решението за налагане на санкцията. При така изяснените обстоятелства, Върховният касационен съд намира, че компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Налице е хипотезата на чл. 31, ал. 3 във връзка с чл.15, ал. 5 от ЗПИИАКОРНФС. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС местно компетентен да признае решението за налагане на финансова санкция е окръжният съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. Като изключение от това правило е предвидена хипотезата по чл. 31, ал. 3 във връзка с чл.15, ал.5 от същия закон, съгласно която, когато не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице на територията на Република България, приложима е специалната компетентност на Софийския градски съд. В конкретния случай, действително, в приложеното удостоверение по чл. 4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета като място на обичайно пребиваване на санкционираното лице е посочено с. Логодаж, определящ местната компетентност именно на Благоевградския окръжен съд. В резултат на предприетата процедура по призоваване на лицето и събиране на справки за актуалното му местонахождение несъмнено е изяснено обаче, че лицето: 1) е с неизвестно местонахождение и 2) адреса на обичайното му пребиваване също е неизвестен. Съдържанието на „адрес на обичайно пребиваване“ може да се изведе от разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), който определя обичайното местопребиваване на физическо лице като мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, т.е. за определяне на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки (вж.напр. Опр. № 132 от 14.03.2025 г. на ВКС по ч. н. д. № 220/2025 г., II н. о). Следователно, с оглед получените пред Окръжният съд- Благоевград данни позволяват заключението, че не е възможно да бъде установено местоживеене или обичайно пребиваване на санкционираното лице на територията на страната. При това положение и съгласно чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИРКОРФС местно компетентен се явява Софийският градски съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО,