Определение № 8551 от 06.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7465/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Б. гражданин на Великобритания чрез адв. С. Шейредов против определение № 26009/26.06.2026 г. постановено по адм. дело № 7753/2026 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на К. Б. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-0441-000011 от 09.06.2026 год. издадена от Началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 04 Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на „Евроренталс“ ООД в качеството му на собственик на лек автомобил „Киа Сиид“ с рег. № [рег. номер] е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС, за срок от 6 месеца и е оставено без разглеждане искането на К. Б. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0441-000011 от 09.06.2026 год. издадена от началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 04 Пловдив. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, тъй като съдът незаконосъобразно е приел липса на правен интерес от оспорване на заповедта за ПАМ. Твърди, че е ползвал автомобила като наемател по валиден договор, поради което мярката пряко засяга неговата правна сфера, тъй като го лишава от възможността да ползва автомобила и му създава финансови задължения. Позовава се на практика на ВАС, според която наемателят като държател на вещта има активна процесуална легитимация да оспорва такава заповед. Поддържа още, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като притежава валидно свидетелство за управление, издадено от Обединеното кралство, а при проверката единствено не го е носил със себе си, което според него не обосновава налагането на ПАМ. Иска отмяна на определението, връщане на делото за разглеждане по същество и спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира частната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбата и искането за спиране на предварителното изпълнение са процесуално недопустими поради липса на правен интерес. Съдът е установил, че процесната заповед за ПАМ е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП спрямо „Евроренталс“ ООД като собственик на автомобила, а не спрямо жалбоподателя. Приел е, че включването на името на К. Б. в заповедта не води до засягане на негови права или законни интереси и не му създава задължения, тъй като не е собственик на МПС. Съдът е посочил, че спрямо него е съставен отделен АУАН за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. С оглед на това е приел, че жалбоподателят не е активно процесуално легитимиран да оспорва заповедта, поради което е оставил жалбата и искането по чл. 166 от АПК без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0441-000011 от 09.06.2026 год., тъй като не е собственик на процесното МПС, чиято регистрация е прекратена. Този извод е направен при непълно обсъждане на относимите към допустимостта на жалбата доказателства. С първоинстанционната жалба е бил представен договор за наем (л. 9 от адм.д. № 1743/2026 год. на АССГ) на процесния лек автомобил „Киа Сиид“ с рег. № [рег. номер]. Това доказателство е относимо именно към преценката за наличие на правен интерес, тъй като с него жалбоподателят е обосновал твърдение, че към момента на издаване и действие на оспорената заповед е имал самостоятелно право да ползва автомобила, произтичащо от облигационно правоотношение с неговия собственик. Въпреки това първоинстанционният съд не е изследвал съдържанието на договора, не е обсъдил дали същият касае именно процесното МПС, дали е бил действащ към релевантния момент и дали от него произтича пряко засягане на правната сфера на жалбоподателя Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес безспорно трябва да е пряк, непосредствен и личен. Пряк правен интерес е доказан тогава, когато със самата отмяна на оспорения административен акт се отстраняват неблагоприятните последици или се предотвратява настъпването на неблагоприятни последици от неговото изпълнение. Правният интерес трябва и да е непосредствен, т. е. административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения, или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес трябва да е личен, тъй като лицата имат право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес в административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от административния акт правни последици. Оставянето на жалбата без разглеждане поради липса на правен интерес е допустимо само когато липсата на такава процесуална предпоставка е установена след надлежна преценка на твърденията и доказателствата на оспорващия. Чл. 159, т. 4 от АПК предвижда прекратяване на производството при липса на правен интерес, но приложението на тази разпоредба предполага съдът да е обсъдил всички относими данни, въз основа на които този интерес се твърди. В случая такова обсъждане липсва. Като не е обсъдил представения с жалбата договор за наем, първоинстанционният съд е формирал извод за недопустимост при неизяснена фактическа основа. Съдът е разполагал с възможност да обсъди представените писмени доказателства, а при необходимост — да укаже на страната кои обстоятелства от значение за допустимостта на оспорването следва да бъдат доказани, доколкото съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Изводът, че жалбоподателят не е доказал пряк и непосредствен личен интерес от оспорването, е направен без анализ на доказателството, на което жалбоподателят основава именно наличието на такъв интерес. Необсъждането на договора за наем е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като при евентуално установяване на действащо наемно правоотношение относно процесното МПС, наложената ПАМ — прекратяване на регистрацията на автомобила — би могла пряко да засегне възможността на жалбоподателя да упражнява договорното си право на ползване. Първоинстанционният съд е следвало да прецени дали правен интерес от оспорването има освен собственикът на МПС, така и всяко лице, явяващо се държател (наемателят е държател) или ползвател на вещта на годно правно основание. Собственикът и извършителят на нарушението са два различни правни субекта от една страна, а от друга, по делото са налични доказателства, сочещи на обвързаност между собственика и жалбоподателя като трето лице спрямо конкретното административно правоотношение по силата на договорно правоотношение. Законът не изключва възможността всеки гражданин и организация, който докаже, че неговите права, свободи или законни интереси са нарушени от административния акт или последният му възлага задължения, т.е. за когото е налице правен интерес да го оспорва, независимо дали е посочен като негов адресат или не е. Поради това не може да се приеме, че са били налице предпоставките за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото — върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът извърши конкретна преценка на представения договор за наем и на всички относими към правния интерес на жалбоподателя доказателства. С оглед отмяната на определението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, неправилно е и оставянето без разглеждане на направеното с нея искане за спиране на предварителното изпълнение. Искането по чл. 166 от АПК е процесуално свързано с висящото оспорване, като съдът следва да се произнесе по него при наличие на надлежно оспорване и при преценка на предпоставките за спиране на изпълнението Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството като недопустимо, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.