Определение № 10229 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3587/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. № 10255 от 02.07.2024 г. по описа на Върховния административен съд, подадено от директора на Териториална дирекция Митница Варна (ТД Митница Варна), чрез старши юрисконсулт А. Димитрова, за изменение на Решение № 7954 от 26.06.2024 г., постановено по адм. д. № 3587 по описа на Върховния административен съд за 2023 г., в частта относно разноските. В искането са изложени доводи, че присъдените в полза на „Ерик МБ“ ООД разноски са в размер, който не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Развиват се доводи, че по адм. д. № 3587 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. липсва материален интерес, а съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, извън случаите по чл. 8, ал. 2, възнаграждението се определя в размер на 1000,00 лв. Твърди се, че с решението е направена неправилна преценка на обективираното в хода на касационното производство възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прави се позоваване на Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС). Поддържа се становище, че не е налице „разумност“ и „справедливост“ по отношение на разноските, които Агенция „Митници“ е осъдена да заплати. Реферира се към Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС. Иска се изменение на постановеното съдебно решение в частта относно размера на адвокатското възнаграждение, което Агенция „Митници“ следва да заплати, като същото бъде намалено до минимума, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 (отм.) от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 2004 г.). Ответната по молбата страна – „Ерик МБ“ ООД в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв. С. Желязкова, я оспорва като неоснователна в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Твърди, че съдът е съобразил правната и фактическа сложност на делото и осъщественото процесуално представителство в две съдебни заседания пред Върховния административен съд. Допълва, че делото е гледано два пъти от Върховния административен съд, като е започнало 2021 г. и е приключило юни месец 2024 г. и присъдената сума е под под предвидения минимум на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес по делото. По изложените съображения моли молбата с правно основание чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. В случая липсата на представен от молителя списък по чл. 80 ГПК рефлектира неблагоприятно само в правната сфера на непредставилата го страна и засяга допустимостта на евентуална нейна молба за изменение на съдебното решение в частта за разноските – вж. т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд. Тази правна последица обаче, не се намира в корелативна зависимост с възможността и срока за упражняване на правото да се възрази против размера на адвокатското възнаграждение от страната, на която е възложено възстановяването му. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С Решение № 7954 от 26.06.2024 г., постановено по адм. д. № 3587 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. е оставено в сила Решение № 8 от 09.01.2023 г., постановено по адм. д. № 222 по описа на Административен съд – Русе за 2021 г., поправено с Решение № 624 от 20.02.2024 г., постановено по същото дело. С него е отменено Решение с рег. № 32-83175 от 12.03.2021 г. по митническа декларация (МД) MRN 15BG002002H0008214/21.01.2015 г., по МД с МРН 15BG002002H0008851/22.01.2015 г., по МД с МРН 15BG002002H0011351/27.01.2015 г., по МД с МРН 16BG002002H0006565/19.01.2016 г., по МД с МРН 16BG002002H0008224/25.01.2016 г., по МД с МРН - 17BG002002H0000543/03.01.2017 г., по МД с МРН 17BG002002H0003041/11.01.2017 г., по МД с МРН 17BG002002H0005273/18.01.2017 г., по МД с МРН 17BG002002H0005281/18.01.2017 г., по МД с МРН 17BG002002H0005653/19.01.2017 г., по МД с МРН 17BG002002H0011735/31.01.2017 г., издадено от директор на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна) и Агенция „Митници“ е осъдена да заплати в полза на „Ерик МБ“ ООД разноски за касационното производство в размер на 15000,00 лв. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Страната може да направи възражение по реда и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Видно от предявената касационна жалба от 26.01.2023 г. (л. 3) подадена от страна на процесуалния представител на директора на Териториална дирекция Митница Варна, е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на претендираните от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение. Изявлението на страната е бланкетно, като дори не се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото. За първи път липса на фактическа и правна сложност на делото и конкретни доводи се излагат след приключване на устните състезания по делото, в искането за изменение на решението в частта му за разноските. Наред с горното, в Решение № 7954 от 26.06.2024 г., постановено по адм. д. № 3587 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. съдът изрично се е произнесъл по направеното още с касационната жалба възражение за прекомерност. Противно на доводите на молителя - директор на ТД Митница Варна, Върховният административен съд е взел предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, обстоятелството, че адвокатското възнаграждение, за което по делото са налице доказателства за плащането му, е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на приключване на съдебно дирене в касационната инстанция и тълкуването дадено в Решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022 г., както и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, предвид което искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение