Определение № 387 от 01.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 833/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Рентекс“ ЕООД срещу определение №3077 от 04.12.2022 г. по ч.гр.д.№3339/2022 г. на САС. С обжалваното определение след отмяна на определение №8521 от 02.09.2022 г. по ч.гр.д.№9284/2022 г. на СГС, е оставена без уважение молбата на „Рентекс“ ЕООД за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен срещу „Формула 2“ ЕООД за сумата от 60 000 лв., дължима възстановителна стойност на унищожена техника по договор за наем, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, чрез налагане на запор върху посочени банкови сметки, като е обезсилена и издадената въз основа на отмененото определение обезпечителна заповед от 13.09.2022 г. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната касационна жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2 от ГПК, определението на въззивен съд по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл.389 и чл.390 от ГПК подлежи на касационно обжалване само в случаите, когато въззивният съд допусне обезпечение след отмяна на първоинстанционното определение, с което молбата за допускане на обезпечение на иска е била оставена без уважение. Настоящият случай не попада в посочената хипотеза, тъй като с обжалваното въззивно определение е отменено определението на първата инстанция, с което е допуснато обезпечение на предявения иск, като въззивният съд е приел за неоснователна на молбата по чл.390 от ГПК, отменил е първоинстанционното определение и е обезсилил е издадената обезпечителна заповед. В този смисъл частната касационна жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение