Определение № 7943 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5527/2026 г.

Производството е по реда начл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на К. Н. Г. от гр. София против определение №459 от 14.04.2026г., постановено по адм.д. № 258 по описа за 2026г. на Административен съд - София област. Релевира оплакване за неправилност и иска отмяната му по изложените подробни съображения и на основанията, посочеони в чл. 209, вр. чл. 236 АПК. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното определение №459 от 14.04.2026г., постановено по адм.д. № 258 по описа за 2026г., Административен съд - София област е върнал исковата молба с вх. № 1684/04.03.2026 г. /уточнена и допълнена с молба вх. № 2274/23.03.2026 г. и молба вх. № 2610/02.04.2026 г./, като е приел, че ищцата К. Н. Г. от гр. София не е изпълнила дадените указания за отстраняване на нередовности, посочени в разпореждане № 476 от 05.03.2026г. и разпореждане № 716 от 01.04.2026г. Съдът е приел, че ищцата не е направила уточнение съобразно дадените й указания с какви конкретни действия/бездействия от страна на общината са причинени твърдените вреди за които претендира обезщетение, както и конкретната причинно - следствена връзка между поведението на ответника и настъпването на сочените вреди. Не е уточнено на какво основание се претендира ответникът да възстанови наименованието на местността „Гнилата/Кръстопът”, както и с какъв административен акт е било изменено тава наименование. Съдът е посочил, че дори и това да е било сторено, следва да се посочи, че подобна претенция се явява недопустима за разглеждане в рамките на исково производство по реда на ЗОДОВ. Не са били изложени в молбата и други обстоятелства от които се твърди да са й били причинени вреди от действия/бездействия на общинската администрация. Така постановеното определение е валидно и допустимо, но е неправилно. В уточняващата молба на ищцата, депозирана в изпълнение на първото разпореждане за оставяне на делото без движение, ясно и конкретно са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които ищцата твръди, че е понесла вреди във връзка невъзможността да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Посочените фактически обстоятелства са предмет на доказване в хода на съдебното производство с допустимите доказателствени средстгва, вкл. и чрез съдебно-техническа експертиза. посоченото в уточнителните две молби ясно и точно е очертан предметът на делото, което сочи на редовност на исковата молба. Неправилно съдът е приел, че неговите указания не са изпълнени. Въпросът за това дали посочените фактически обстоятелства са осъществени в обективната действителност, дали твърдените действия и бездействия имат незаконосъборазен характер и са извършени от длъжностни лица на община Ихтиман, дали ищцата, в светлината на правото си по §1 от Протокол 1 ЕКПЧ, на което право ясно и конкретно същата се позовава, е понесла твърдените вреди, са въпроси по съществото на правния спор, които следва да се обсъдят в мотивите на съдебното решение след анализ на всички доказателства, събрани по делото. Наличието или липсата на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия или бездействия и вредите, твърдени от ищцата, е предмет на правен извод, който следва да се направи от съда след обсъждане на всички доказателства по делото. Определението следва да се отмени, а делото да се върне на същия за продължаване на съдопроизводствените действия. Доколкото с него съдът се произнася само по въпроса за редовността на исковата молба, въпросът за допустимостта на иска в частта, с която, освен парично обезщетение, се претендира провеждане на възстановителни мерки, следва да бъде предмет на самостоятелна преценка за допустимост. С оглед на горното, Върховният административен съд