Определение № 360 от 22.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 1998/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274 ,ал. 2 ГПК, вр. чл.274, ал.1 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на Р. Й. Д. от [населено място] срещу определение №2707 от 17.12.2012 г. по ч. гр.д. 764/10 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по частната жалба не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.2 75, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е върнал въззивната жалба на Р. Д. против решение от 15.07.2010г. по гр.д. 1127/08г. на СГС и е прекратил производството по делото. За да постанови обжалваният резултат, съдът е приел, че независимо от дадените му възможности, жалбоподателят не е отстранил констатираните нередовности на подадената от него въззивна жалба, като не е внесъл изискуемата държавна такса. Частната жалба е неоснователна. Р. Д. е подал въззивна жалба против решение от 15.07.2010г. по гр.д. 1127/08г. на СГС, във връзка, с която е поискал освобождаване от държавна такса. С определение от 07.02.2011г. сезираният - Софийски апелативен съд е постановил освобождаване от внасянето на държавна такса частично – над размер от 500лв. до пълният дължим размер от 1542.60лв. Това определение е влязло в сила, като с разпореждане от 26.03. 2012г. производството е било оставено без движение и е дадена възможност на страната да внесе дължимата такса в размер на 500лв. Съобщение за това разпореждане е връчено редовно на Д. на 09.04.2012г., а с разпореждане от 05.06.20102г. на въззивника е дадена, още една последна възможност за внасянето на държавната такса. Съобщение за това разпореждане е получено лично от страната на 18.07.2012г. Посочени са и правните последици от неотстраняване на констатираният недостатък в указания срок. Не само към датата на постановяване на обжалваното определение, но и към настоящия момент констатираната нередовност не е отстранена, поради което, правилно решаващият състав, е приложил правната последица, регламентирана от чл .262, ал. 2, т.2 ГПК. Не са допуснати нарушения на закона и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Ирелевантен, с оглед изложените факти е довода на жалбоподателя Д., че няма достатъчно средства за да изпълни указанията на въззивния съд. Този въпрос е бил разгледан и разрешен с влязъл в сила съдебен акт, като въззивника е бил частично освободен от заплащане на таксата, но в останалата й част тя е дължима, с оглед редовност на сезирането на въззивния съд. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение