Определение № 3482 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2969/2026 г.

Образувано е по частна жалба на началник група "Охранителна полиция" към ОД на МВР - Русе, РУ Ветово, чрез процесуалния му представител юрк. Т. Йорданова, против Определение № 376 от 10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 100/2026 г. по описа на Административен съд (АС) - Русе, с която е спряно предварителното изпълнение на негова Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0457-000006 от 22.01.2026 г. По подробно изложени съображения за неправилност на определението се претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС - Русе е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗППАМ № 26-0457-000006 от 22.01.2026 г., издадена от началник група към ОД на МВР - Русе, РУ Ветово, с която по отношение Б. А. А. от гр. Ветово, е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. 3)ГГ) от ЗДвП - "Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца", затова че на 21.01.2026 г. в гр. Ветово е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – МПС, собственост на третото лице Д. В. Я., със служебно прекратена регистрация на 20.08.2024 г. поради липса на валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че посоченото в ЗППАМ моторно превозно средство не е собственост на жалбоподателя, а на трето лице, което е задължено за сключването на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Изхождайки от обезпечителната функция на спирането на предварителното изпълнение съдът е счел, че това обстоятелство следва да се вземе предвид при преценка основателността на особеното искане. Посочил е още, че видно от представената по делото от жалбоподателя застрахователна полица № BG/06/126000353218 на ДЗИ, на 26.01.2026 г. за процесното МПС е сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност", т.е. отстранени са причините за служебното прекратяване на регистрацията и след като същата е възстановена служебно на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ, обезпечителната функция на предварителното изпълнение е изпълнена. При тези данни АС - Русе е счел, че предварителното изпълнение на мярката би имало санкциониращ, а не превантивен ефект и ще доведе до настъпването на значителни вреди за адресата на акта, предвид невъзможността му да се ползва от придобитата правоспособност на водач на МПС. Обосновавайки по този начин наличието на изискванията на чл. 166, ал. 2 АПК е спрял изпълнението на оспорения индивидуален административен акт. Определението е правилно. Обективираното в атакувания административен акт волеизявление, суспендирането на чието незабавно действие се претендира, представлява по своя правен характер прилагане на ПАМ в обществен интерес и в защита правата на участниците в движението по пътищата с цел отстраняване на констатирани нарушения при осъществяване на дейността и привеждането й в съответствие със задължителните нормативни изисквания. В изключение от общия принцип в административния процес за суспензивен ефект на жалбата, със специалното правило на чл. 172, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП е допуснато пряко по силата на закона предварително изпълнение на индивидуалните административни актове от категорията на процесния. В случая специалният закон дерогира условието заповедта да е влязла в сила като предпоставка за нейната изпълняемост. Въведената предварителна изпълняемост на приложената мярка цели ефективно въздействие и възпираща функция по отношение на адресата й. Цитираната законодателна уредба е мотивирана с необходимостта от преустановяване безпрепятственото осъществяване състава на нарушението в продължителния период по обжалване на заповедта до влизането й в сила. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Видно от съдържанието и последиците на разпоредената мярка, същата е със смесен характер – преустановителен (т.к. цели прекратяване на установеното неизпълнение на задължението по чл. 140 ЗДвП) и възстановителен (т.к. е насочена към осигуряване на правомерно осъществяване на дейността). Предмет на настоящата съдебна проверка е изводът на решаващия съд относно наличието на критериите по чл. 166, ал. 2 АПК, обуславящи постановяването на временна обезпечаваща правото на защита на адресата мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. При данните по делото решаващият състав обосновано е приел, че са налице основания за спиране изпълнението на мярката. В конкретния случай регистрацията на автомобила е била автоматично възстановена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП веднага след сключването на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за процесния автомобил в ДЗИ, валидна от 26.01.2026 г. до 25.01.2027 г., следователно дейността е приведена в съответствие с нормативното предписание и рискът за обществения ред е отпаднал. Продължаването на изпълнението на ПАМ спрямо водача се превръща в несъразмерна тежест, която не преследва легитимни цели, а придобива характер на санкция. Наличието на така установеното обстоятелство е от значение за признаването на отричащо незабавната изпълняемост на акта негативно засягане на адресата по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, т.к. ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП не цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – извършването на правнорегламентирана дейност в съответствие с нормативните изисквания. Противно на изложените от АС - Русе съображения, ирелевантно за прилагането на ПАМ е обстоятелството, че процесното МПС не е собственост на водача. Законодателят не е предвидил, че тази ПАМ е приложима единствено в случай, че МПС е собственост на водача. Да се приеме обратното би означавало, че всяко лице, различно от собственика може в нарушение на императивните законови изисквания да извършва правнорегламентирана дейност и без риск от приложението на конкретната ПАМ, каквато очевидно не е целта на закона. Независимо от тази непрецизност в мотивите на оспорения съдебен акт, решаващият извод на съда за спиране на предварителното изпълнение на акта е законосъобразен. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение