Определение № 3067 от 09.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2148/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. А. С., против определение № 965/ 26.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 4692/ 2025 г. на Върховен касационен съд /ВКС/, III-то гражданско отделение /г.о./, с което е върната частна жалба с вх.№ 1934 от 30.01.2026 г., подадена от Ц. А. С., против определение № 296/ 22.01.2026 г., постановено по същото дело от същия съд. Жалбоподателката поддържа, че предходният състав на ВКС е дал противоречиви указания, приемайки, че определенията в производството по чл.274 ал.3 ГПК са окончателни, същевременно указвайки й възможността да обжалва този акт пред друг състав на ВКС. Поддържа също, че в обжалваното определение не били обсъдени всички доводи във върната й частна жалба и излага съображения по същество за основателност на жалбата й срещу акта от 22.01.2026 г. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на надлежния съд. Формулира искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроси, свързани с приложението на Регламент /ЕС/ 2019/ 1111. Жалбоподателката поставя правни въпроси за допускане на обжалването и поддържа очевидна неправилност на обжалваното определение, но тези доводи съдът не обсъжда. Производството, в което пред друг състав на ВКС се обжалва постановено за първи път от състав на ВКС преграждащо определение, не е касационно по чл.274 ал.3 ГПК. В производството по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК обжалваният акт на друг състав на ВКС се контролира на общо основание, а не при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна. Основното производство по делото /гр.д.№ 420/ 2024 г. на Ломски районен съд/ е образувано по искане на Ц. А. С. срещу С. С. за лишаването му от упражняване на родителски права по отношение на малолетното дете А. С. С., [дата на раждане] С определение № 1419/ 19.11.2024 г. първоинстанционният съд прекратил производството по делото поради липса на международна компетентност на българския съд. По частна жалба на ищцата срещу това определение, с определение № 374/ 15.05.2025 г. по ч.гр.д.№ 195/ 2025 г. на Монтански окръжен съд прекратителното определение било отменено. По частна касационна жалба, подадена от С. С. срещу въззивното определение, пред ВКС, ІІІ г.о. е образувано ч.гр.д.№ 4692/ 2025 г. С постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 296/ 22.01.2026 г. съставът на ВКС допуснал касационно обжалване на въззивното определение, отменил го и прекратил производството по делото поради международна некомпетентност на българския съд. В диспозитива на този акт изрично е посочено: „Определението не подлежи на обжалване.“. Против определението от 22.01.2026 г. е подадена частна жалба вх.№ 1934 от 30.01.2026 г. от Ц. А. С.. Тази частна жалба е върната с обжалвания в настоящето производство акт на другия състав на ВКС, ІІІ г.о. /определение № 965/ 26.02.2026 г. по ч.гр.д.№ 4692/ 2025 г./. Прието е, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като определенията, постановени от касационната инстанция по реда на чл.274 ал.3 ГПК, не подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Определението от 26.02.2026 г. е законосъобразно. Неоснователно частната жалбоподателка поддържа, че другият състав на ВКС й дал противоречиви указания, като едновременно посочил, че определенията по чл.274 ал.3 ГПК са окончателни, същевременно указал възможността за обжалването им. Определението по чл.274 ал.3 ГПК е това, което е постановено на 22.01.2026 г. В него изрично е посочено, че то не подлежи на обжалване. Това е така, защото инстанционният контрол върху постановените от съдилищата в държавата актове е ограничен до най-много две контролни инстанции. Актовете, постановени от първоинстанционните съдилища, могат да подлежат на въззивно обжалване, а тези на въззивните съдилища – на касационно обжалване. Постановените по реда на касационното обжалване актове не подлежат на никакъв последващ инстанционен контрол и са окончателни. Това ясно е посочено в определението от 22.01.2026 г. и противоречиви указания от съда частната жалбоподателка не е получавала. Такова противоречие тя вероятно намира поради неразбиране на разликата в производствата по чл.274 ал.3 ГПК и чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Първото производство приключва с акт за осъществен касационен контрол /по допустимост или по същество/ и поради това - окончателен и неподлежащ на обжалване. Второто производство урежда контрол върху акт, с който състав на ВКС за първи път постановява преграждащо определение /не акт на осъществен касационен контрол, а акт, който прегражда по нататъшното развитие на делото/. Именно поради това определението от 26.02.2026 г. подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС /защото е постановено за първи път от състав на ВКС и прегражда развитието на производството по частната жалба/, а определението от 22.01.2026 г. не подлежи на обжалване /с него е осъществен касационен контрол върху въззивен съдебен акт и следващ инстанционен контрол е невъзможен – законодателството не предвижда такъв/. Неотносими са и не подлежат на обсъждане доводите на жалбоподателката по правилността на определението от 22.01.2026 г. Производството по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК има за предмет единствено контрол върху законосъобразността на преграждащото процесуално решение на предходния състав на ВКС /в случая – определението от 26.02.2026 г., с което частната жалба срещу определението от 22.01.2026 г. е върната като недопустима/. Никакви доводи свързани с правилността на определението от 22.01.2026 г. не могат да се обсъждат, защото то не подлежи на следващ инстанционен контрол. Поради това неоснователно е и искането за отправяне на преюдициално запитване. Въпроси по приложението на правото на Европейския съюз, които са от значение за правилността на определението от 22.01.2026 г., за настоящето производство са ирелевантни. По изложените съображения съдът