Определение № 503 от 06.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 208/2024 г.

Производството е с правно основание чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх. №25011847 от 17.03.2023г. на Г. Г. Б. на влязлото в сила решение №495750/26.09.2018г., постановено по [населено място] № 32110/12г. по описа на СРС, 43-ти състав. Молителят излага, че е законен наследник на Г. К. Б., починал на 29.04.2017г., който е бил ответник по посоченото дело. Твърди, че наследниците на починалия в хода на производството ответник не са били конституирани, а другите двама – Е. Б. и М. Б. са участвали в процеса на собствено основание – като собственици на процесния имот. Молителят излага, че не е знаел за делото тъй като отсъствал от страната, а брат му не го бил уведомил. Едва в началото на м. март бил уведомен от брат си М. Б. за воденото дело, както и за образуваното изпълнително производство, по което от негово име били внесени дължимите суми. Предвид изложеното твърди, че са налице основанията по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като съгласно чл. 229, ал.1, т.2 ГПК при смърт на една от страните, съдът е длъжен да спре производството по същото за да се постанови допустим акт по отношение на правоспособни страни съгласно чл. 227 ГПК. Твърди, че в настоящия случай, производството по делото е продължило, като съдебните решения във всички инстанции са били постановявани по отношение на страна, изгубила правосубектността си. Счита, че допуснатото съществено процесуално нарушение на чл. 229, и чл. 230 ГПК, е довело до лишаването му от участие в производството. Предвид изложеното, моли на осн. чл. 303, ал.1, т.5 ГПК да бъде отменено влязлото в сила решение, постановено по [населено място] №32110/2021г., както и всички последващи решения, като се върне делото на СРС са повторното му разглеждане след конституиране на всички наследници на починалия първоначален ответник. За установяване на факта кога и как е узнал за воденото срещу баща му дело, молителят настоява да му бъде допуснат един свидетел. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 от ГПК от ответника Н. К. К., чрез процесуалния му представител адвокат Г., в който се излагат съображения за нейната недопустимост и неоснователност. Твърди се, че липсват предвидените в разпоредбата на чл. 305, ал.1, т.5 предпоставки, поради което молбата е процесуално недопустима. Доколкото решението е било вписано на 06.12.2022г., то счита, че молбата, за отмяна, депозирана на 17.03.2023г. е просрочена, тъй като е подадена след 3 месечния срок. Отделно от това се излага, че страни по делото са били майката и братът на молителя, като той самият не е страна по оспорените сделки. Твърди също, че всички те са били представлявани пред всички инстанции от надлежно упълномощен от тях самите адвокат. Постъпил е писмен отговор и от П. Н. М., Е. Н. Б. и Буря Г. М., чрез адв. Х., в който излагат становище за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като е подадена след изтичането на законово-установения тримесечен срок. Излагат, че ответниците, включително неговият наследодател, са били представлявани от упълномощен адвокат, който е взел участие във всички заседания и своевременно е обжалвал постановените решения, предвид което считат, че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото вследствие на нарушаване на процесуалните правила, още повече, че останалите ответници – неговата майка и брат не са уведомили съда за настъпилата смърт на наследодателя, с оглед надлежното конституирането на молителя. С оглед изложеното се моли молбата да бъде отхвърлена като недопустима. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от узнаване на решението. В случая молителят твърди, че е узнал за воденото дело в началото на м. март 2023 година, за доказване на което твърдение моли да му бъде допуснат свидетел. От приложеното гр. дело №32110/12г. по описа на СРС, се установява, че решението, постановено по него, е било обжалвано пред въззивна и касационна инстанция, като с определение №319/07.07.2022г. на ВКС по к. [населено място] №1813/2023г. не е било допуснато до касационно обжалване. След влизането му в сила на 07.07.2022г., решението е било вписано на 06.12.2022г., което се установява от приложеното копие. От представеното с молбата за отмяна удостоверение, се установява, че молителят Г. Г. Б. е син на Г. К. Б., починал на 29.04.2017г. Безспорно е, че той не е бил конституиран като страна в хода на исковото производство, като решение №495751/29.06.2018г. е постановено по отношение на Г. Г. Б.. Установява се също, че в хода на производството, развило се пред всички инстанции, ответниците – починалият Г. К. Б., неговата съпруга и другия му син – М. Б. са били представлявани от надлежно упълномощен представител – адв. П. – САК, който е участвал в производството и е обжалвал решенията пред всички възможни инстанции. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. Твърдението на молителя е, че е допуснатото съществено процесуално нарушение на чл. 229, и чл. 230 ГПК, което е довело до лишаването му от участие в производството. Излага, че съдът е бил длъжен да спре производството за да се постанови допустим акт по отношение на правоспособни страни съгласно чл. 227 ГПК. Настоящият състав счита, че не е налице правен интерес за молителя да иска отмяна на влязлото в сила решение на СРС, постановено на 26.09.2018г. поради смърт на един от ответниците по иска –Г. К., починал на 29.04.2017г. преди съдебното заседание, проведено на 26.06.2018г., в което е даден ход на устните състезания. Решение №495751/29.06.2018г., постановено по гр. дело №32110/12г. по описа на СРС, е влязло в сила на 07.07.2022г., като е видно, че наследниците му по закон не са конституирани като страни по делото. С оглед на тези факти се налага извода, че решението, чиято отмяна е поискана е недопустимо, тъй като е постановено по отношение на неправосубектна страна - ответник, който е починал преди последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание процесуална недопустимост - постановено е по отношение на починала страна. Следва да се посочи, че отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, когато те са неправилни, поради някоя от причините, посочени в чл. 303 ГПК. Както се посочи твърденията и аргументите в молбата за отмяна сочат на недопустимост на решението, чиято отмяна е поискана. Този порок на решението не е предвиден нито в чл. 303, ал. 1 ГПК, нито в чл.304 ГПК, в които изчерпателно са посочени основанията за отмяна на влезлите в сила решения. Отмяната на влезли в сила решения е средство за отмяна само на неправилни, но не и на недопустими решения. Недопустимите решения след влизането им в сила пораждат правните последици на допустимите решения и не подлежат извънинстанционен контрол по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Недопустимостта на решението може да се предяви само при инстанционно обжалване на решението, но не и в производството по отмяна на влязло в сила решение. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че предвидената последица в чл. 307, ал. 4 и чл. 308 ГПК от успешното провеждане на това извънинстанционно производство е отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, а не обезсилване на акта в /този см. Определение № 9 от 9.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4731/2017 г., IV г. о./. В тази насока е и разрешението, възприето в т. 11 от Постановление № 2 от 29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленум на ВС, според което непризоваването на наследниците на починало преди предявяване на иска лице или на починала в течение на производството страна, когато те не са конституирани вместо наследодателя, не е основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 231, б. "д" ГПК/отм/. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че искането за отмяна на въззивното решение на посоченото основание е недопустимо. Следва да се има предвид също, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено по [населено място] № 32110/2012г. по описа на СРС, в което освен починалият Г. К. Б., като ответници са участвали майката на молителя – Е. М. Б. и неговият брат М. Г. Б., като всички те са били представлявани от надлежно упълномощен адвокат. За настъпилата през 2017г. смърт на ответника Б., съдът не е бил уведомен нито от неговия адвокат, нито от останалите наследници, поради което и не е бил надлежно сезиран за наличието на основание на спиране на производството, за да приложи разпоредбите на чл. 229, ал.1, т.2 вр. Чл. 230 ГПК. Отделно от това, следва да се посочи, че от изложеното в молбата не става ясно по какъв начин са били нарушени правата на молителя, доколкото неговите интереси са били еднопосочни с тези на останалите ответници – неговите най- близки родственици, които са били представлявани от надлежно упълномощен адвокат, който е вземал регулярно участие във всички съдебни заседания, и е обжалвал решението пред всички редовни инстанции. Не на последно място следва да се съобрази и обстоятелството, че производството по делото е продължило 10 години, предвид което в противоречие с правилата на житейската логика, е твърдението на ищеца, че той не е знаел за воденото срещу родителите и брат му съдебно дело по отношение на имот, който родителите му са придобили още през 1979г.