Определение № 9090 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на М. К. М., подадена чрез адвокат Р. Кръстев против определение № 1130 от 15.06.2026 г., постановено по адм. дело № 240/2026 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу бездействие на министъра на земеделието и храните по включването й в Регистъра на одобрените констативни протоколи, изготвен от междуведомствена работна експертна група по отношение заявените за подпомагане средства по мярка "Помощи за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия - за щети от измръзване през 2025г. за продукция ябълки и прекратено производството по делото. В частната жалба се сочат всички основания за касиране на оспореното определение по чл. 209, във връзка с чл. 236 АПК, поради което се иска отмяната му като неправилно, след което делото да се върне за решаване от друг състав на съда, с указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендират се сторените разноски. Ответната страна - министър на земеделието и храните в представен писмен отговор, чрез юрк. Б. Панайотова оспорва частната жалба, като изразява доводи за правилност на определението. Иска оставянето му в сила и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против съдебен акт по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административен съд - Сливен е сезиран с жалба от М. М. срещу бездействие на министъра на земеделието и храните по отношение произнасянето му по включването на М. в Регистъра на одобрените констативни протоколи, изготвен от междуведомствена работна експертна група, създадена със заповед № РД 09- 598/20.06.2025г. и одобрен от първия по отношение заявените за подпомагане средства по мярка "Помощи за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия - за щети от измръзване през 2025г. за продукция ябълки. Искането пред АС е да осъди министъра на земеделието и храните на осн. чл.256, ал.1 от АПК да включи М. М. в Регистъра на одобрените констативни протоколи по отношение заявените от нея със заявление от 21.10.2025г. за предоставяне на държавна помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъда приравнени на природни бедствия, настъпили през 2025г. за щети от измръзване върху ябълки и второ заявление от 26.01.2026г. за предоставяне на спешна финансова помощ за същите парцели и култури. С оспореното определение, съдът е приел, че редът по чл.256, ал.1 АПК е неприложим, поради липсата на задължение на министъра на земеделието и храните, произтичащо пряко от нормативен акт да включи земеделския производител в Регистъра на одобрените констативни протоколи от междуведомствената експертна работна група, определена със заповед № РД09 - 598/20.06.2025г. Според АС - Сливен това правомощие е на работната група, а не на министъра, а подадената жалба е недопустима, поради липсата на предмет и е оставена без разглеждане на осн. чл.159, т.1 АПК, а производството по делото прекратено. Определението е правилно постановено. Видно от съдържанието жалбата и извършеното уточнение с молба от 09.06.2026г. е, че оспорващата чрез процесуалния си представител е заявила, че е осъществен състава на чл. 256, ал. 1 АПК, тъй като министъра на земеделието и храните е бездействал и не е включил М. в Регистъра на одобрените констативни протоколи, изготвен от междуведомствена работна експертна група, създадена със заповед № РД 09- 598/20.06.2025г. и одобрен от първия по отношение заявените за подпомагане средства по мярка "Помощи за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия - за щети от измръзване през 2025г. за продукция ябълки и второ заявление от 26.01.2026г. за предоставяне на спешна финансова помощ за същите парцели и култури, пряко произтичащи от Решения на Европейската комисия за одобряване на държавна помощ за България, Устройствения правилник на МЗХ и Указания от 08.10.2025г. на министъра на земеделието и храните, утвърдени с протокол №247 от 30.09.2025г. При така заявената воля, правилно съдът е определил предмета на спора, а именно, че търсената защита е по реда на чл. 256, ал. 1 АПК и се състои в искане да бъде отменено твърдяно бездействие на министъра на земеделието и храните да включи М. в Регистъра на одобрените констативни протоколи, изготвен от междуведомствена работна експертна група, създадена със заповед № РД 09- 598/20.06.2025г. по отношение заявените за подпомагане средства по мярка "Помощи за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития за щети от измръзване през 2025г. за продукция ябълки От представените по делото писмени доказателства се установява, че Държавен фонд "Земеделие" (ОД на ДФЗ, отдел "ПСМП") е сезиран със заявление от 21.10.2025г. от М. М. за изплащане на държавна помощ - финансово подпомагане за компенсиране на щетите по земеделски култури, причинени от неблагоприятни климатини събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, настъпили през 2025г., както следва: от измръзване/слана на култура ябълки с площ 7,7 ха за парцел 38426 -616- 1 -1. Държавната помощ за компенсиране на щетите се предоставя на основание Решение на ЕК от 17.10.2007г. за одобряване на държавна помощ за България и Решение на ЕК за изменение № SA.42510(2015/N) за компенсиране на загуби на земеделските производители за напълно пропаднали площи, вследствие на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия, Решение на ЕК за изменение № SA.59044(2020/N) и Решение за изменение № SA.104672(2020/N) за удължаване на продължителността на схема, чл.12, ал.1, т.2 и чл.12, ал.2, т.1,б"а" от ЗПЗП и Решение на Управителния съвет на ДФЗ от 2025г. Видно е от приложено по делото възражение от 28.11.2025г. до ДФЗ, дирекция "Директни плащания", че М. М. е възразила срещу отказ за изплащане на обезщетение за щети от измръзвания за заявената площ ябълкова градина 7,70ха. и е поискала преразглеждане на отказа и издаване на ново решение, с което се уважи заявлението за изплащане на обезщетение. В отговор на възражението на М. е изпратено писмо №07 - 6500/25902 от 10.12.2025г. от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е уведомена, че на подпомагане подлежат земеделските стопани, които са включени в Регистъра на одобрените констативни протоколи, изготвен от междуведомствена експертна работна група, съгласно заповед № РД 09 - 598/20.06.2026г. и одобрен от министъра на земеделието. Налага се извод, ДФЗ е сезиран с искане за издаване на индивидуален административен акт( заявление за държавна помощ от 21.10.2025г. ), по което искане видно от възражение на жалбоподателката е формиран отказ и за който няма данни по делото дали е обжалван. Правилни са изводите на АС - Сливен, че именно ДФЗ, а не министъра на земеделието и храните е компетентния административен орган, който се е произнесъл по подаденото заявление с индивидуален административен акт - отказ за подпомагане. Горният извод следва от изричните разпоредби на чл.11, ал.1 ЗПЗП, съгласно която Държавен фонд "Земеделие" е юридическо лице на бюджетна издръжка, който по силата на ал.2, т.1 подпомага финансово регистрираните земеделски стопани и т.2 изпълнява функциите на Взаимоспомагателен фонд за прилагане на инструменти за управление на риска в земеделието. Съгласно чл.11, ал.2, т.4 ЗПЗП ДХЗ изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. По силата на чл.12, ал.1, т.2 от ЗПЗП, Фондът подпомага лицата по чл.11, ал. 1, т.2 и предоставя парични средства на лицата по чл.11, ал.2, т.3 за производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните пазари. Съгласно чл.12, ал.7 от ЗПЗП отношенията между фонда и получателите на кредити, държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ, гаранции и субсидии се уреждат с административни договори или административни актове, а по силата на чл.20а ЗПЗП изпълнителния директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи дейността на РА и я представлява, а съгласно чл.20а, ал.3 ЗПЗП, изпълнителния директор може да делегира със заповед част от предоставените му от УС правомощия за издаване на административни актове по чл.12, ал.7 на зам. изпълнителните директори и директорите на ОД на фонда. Предвид изложеното и с оглед формулираното от оспорващата искане,безспорно не се касае за бездействие на административен орган, което да е годен предмет на защита по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК. Бездействие съгласно посочената разпоредба е налице само в случаите, в които органът дължи фактическо действие по конкретно задължение изпълнението, на което произтича пряко от нормативен акт. В конкретния случай не се установява задължение на министъра на земеделието и храните, произтичащо пряко от нормативен акт, което да не е изпълнено, поради което изводите на АС в този смисъл са правилни и съответни на материалния закон. Не представляват фактически бездействия по смисъла на чл. 256 АПК отказът или забавата да се издаде административен акт, неиздаването на документ, неиздаването на административен акт, несезирането на друг помощен орган, непроизнасянето по сигнали, неизвършването на административна услуга по смисъла на § 1, т. 5 ДР АПК, както и други правни действия и/или волеизявления, които административният орган упражнява по силата на закон, в това число и посочените по-горе. Твърдяното незаконосъобразно бездействие на министъра на земеделието и храните по заявление за държавна помощ от 21.10.2025г., подадено в ОД на ДФ "Земеделие", не представлява фактическо бездействие, чиято защита може да се търси по реда на чл. 256 АПК, поради което правилно съдът е прекратил производството по делото. По подаденото заявление е постановен отказ, който подлежи на обжалване по предвидения в закона ред. Съдебното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК, приложим на осн. чл.144 АПК, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 200лв. или 102,26 евро, платимо от М. К. М.. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение