Определение № 10106 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8759/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. К. Д., чрез адв. Тихолова като процесуален представител, против определение № 1053 от 04.06.2024 г., постановено по адм. дело № 282/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на производството. Ответникът - главният архитект на община Луковит, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът - Г. Х. Д. не взема становище. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на А. К. Д. против виза № 134/25.08.2022 г. на главния архитект на община Луковит за строителство на обект: плътна ограда от 2,20 м, изцяло разположена в УПИ ХХII кв. 38 по регулационния план на [населено място], ПИ с идентификатор 43058.700.617 по КК на селото и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът излага съображения, че производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК – по общо съгласие на страните като в шестмесечен срок никоя от тях не иска възобновяването му, поради което прави извод за наличие на хипотезата на чл. 231, ал. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. Видно от данните по делото от ответника главния архитект на община Луковит е направено искане за спиране на производството пред Административен съд - Ловеч до приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното пред РС - Луковит производство по гр. дело № 307/2023 г. по предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, касаещ установяване правото на собственост на жалбоподателката А. Д. и заинтересовата страна и настоящ ответник Г. Д. (по искането на която е издадена оспорената виза), както и вярната имотна граница между ПИ с идентификатори 43058.700.617 и 43058.700.616 по КККР на [населено място]. Към искането се присъединява и заинтересованата страна по делото. В съдебно заседание, проведено на 23.11.2023 г., процесуалният представител на жалбоподателката се съгласява с направеното искане, въпреки изразената позиция, че решението по гражданския спор не е във връзка с административната процедура по издаване на оспорената виза за проектиране. С оглед направените изявления и като приема, че страните желаят производството по делото да бъде спряно, съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК спира производството по адм. дело № 282/2023 г. по тяхно общо съгласие, с изричното указание, че ако в шестмесечен срок не поискат възобновяване, производството се прекратява. Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила. В шестмесечния срок по чл. 231, ал. 1 ГПК никоя от страните не прави искане за възобновяване на производството по делото, поради което е осъществена хипотезата на цитираната правна норма за прекратяването му. Ето защо, като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото съдът постановява определение в съответствие с материалния закон. Доводите на жалбоподателката, че искането за спиране е до приключване на гражданското дело, образувано по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не обуславя извод за незаконосъобразност на обжалваното определение. Действително волята на страните е за спиране на производство по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, но от протокола от съдебно заседание е видно, че изявленията им са възприети от съда като такива за спиране на производството по тяхно взаимно съгласие. Изрично е посочено и правното основание на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, на което е постановено определението за спиране. Страните изрично са предупредени за последиците в случай на неподаване на искане за възобновяване на производството в шестмесечния срок по чл. 231, ал. 1 ГПК. Мотиви относно евентуалния преюдициален характер на гражданския спор спрямо съдебно-административното производство, образувано по оспорването срещу визата за проектиране, не са излагани. В тази връзка съображенията на жалбоподателката, основани на неправилната правна квалификация, дадена от съда на заявеното от страните искане за спиране на производството са относими към постановеното по него протоколно определение от 23.11.2023 г., което не е обжалвано и е влязло в законна сила. Видно от съдържанието на съдебния протокол процесуалният представител на жалбоподателката присъства в проведеното по делото съдебно заседание, не се противопоставя на действията на съда, като по този начин се съгласява с посоченото правно основание по чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. В противен случай и ако основанието е надлежно оспорено, то страната е следвало да поиска поправка на протокола или да обжалва определението за спиране на производството. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,