Определение № 774 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11782/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Т. Д., чрез пълномощник адв. С. Лашева, против определение № 8132 от 25.09.2025г., постановено по адм. дело № 1796/2025г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу откази за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид „D“) на територията на Република България, издадени от завеждащ „Консулска служба“, Консулска канцелария на Република България в Бурса, Република Турция. С доводи, че не е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК за прекратяване на производството, тъй като оспорващият е изпълнил указанията на съда за отстраняване на констатирани в жалбата му нередовности, се претендира отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане от компетентния съд. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на М. Т. Д. против отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид „D“) на територията на Република България, издаден от завеждащ „Консулска служба“, Консулска канцелария на Република България в Бурса, Република Турция. В жалбата е посочено, че отказите са по отношение на членовете на семейството на жалбоподателя М. Д. – съпругата му и трите им деца. Развити са подробни съображения, че с отказите се засяга правото му на зачитане на личния и семейния живот, прогласено в чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), тъй като оспорващият бива лишен от възможността да се събере с членовете на семейството си. Към жалбата са приложени 4 броя откази, издадени на съпругата и трите деца на М. Т. Д.. С разпореждане № 7316 от 18.08.2025г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на оспорващия в 7-дневен срок от получаване на съобщението да уточни следното: „В случай че се търси защита по реда на чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК чрез обжалване на административен акт, същият да бъде индивидуализиран с посочване на органа, който го е издал, номер и дата, респ. при твърдение за отказ, да се посочи мълчалив или изричен, като се удостовери номер и дата на подадено до органа заявление и/или номер на образувана административна преписка.“ В изпълнение на дадените му указания оспорващият е представил молба, в която е уточнил, че обжалва изричния отказ на Консулска канцелария на Република България в гр. Бурса, Република Турция, да издаде виза D на членовете на семейството му, като административната преписка при органа е образувана по номер на заявление 1578 от 26.06.2025г. С обжалваното определение решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания, тъй като не е направил достатъчна конкретизация на оспорените откази, при положение че се касае за отказани визи на четирима членове на семейството му, т.е. следва да са налице четири изрични отказа. Наред с това, съдът е счел, че жалбоподателят като баща на малолетни деца, може да упражнява процесуални права от тяхно име, но не и от името на своята съпруга, която като пълнолетно и правоспособно лице упражнява правата си лично или чрез пълномощник, включително и чрез съпруга си, стига да го е упълномощила изрично за това, което в случая не е направено. В допълнение съдът се е позовал на чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ, изключващ съдебния контрол върху отказите за идване на виза вид „D“, като е приел, че не е налице предвиденото в нормата изключение, тъй като в жалбата декларативно е посочено нарушение на ЕКПЧ, но липсва каквато и да било конкретизация на това нарушение. По тези съображения решаващият състав е достигнал до извод за недопустимост на производството, обуславящо прекратяване на делото на основание чл. 158, ал. 3 и 159, т. 1 АПК. Обжалваното определение е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя преценката на първоинстанционния съд, че оспорващият не е отстранил нередовностите на жалбата си. Дадените му указания са били да конкретизира предмета на оспорване – дали оспорва изричен/мълчалив отказ, да посочи издател на акта, номер и дата, номер на заявление. Впрочем, така формулирани, тези указания са безпредметни, тъй като в жалбата пределно ясно е посочено, че се обжалват откази за издаване на виза D на съпругата и трите деца на оспорващия, т.е. обжалват се четири отделни отказа. Нещо повече, тези четири отказа, обективирани в стандартен формуляр за уведомление за основанията за отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза за дългосрочно пребиваване, са приложени към жалбата. В допълнителна молба оспорващият отново е потвърдил, че обжалва отказ за издаване на виза D на членовете на семейството му. При което изцяло необоснован се явява изводът на съда, че не е дадена достатъчна конкретизация на оспорването. Такава е дадена, при това още с подаването на жалбата. Принципно верни са разсъжденията на съда, че оспорващият следва да разполага с изрично пълномощно, за да упражнява процесуални права от името на съпругата си, но доколкото указания в тази насока не са му давани, липсата на представено пълномощно не може да обуслови недопустимост на жалбата, в частта срещу постановения отказ за издаване на виза D на съпругата на оспорващия. Не може да бъде възприета и тезата на съда, че липсва годен предмет на оспорване. Действително съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗЧРБ отказите за издаване на виза вид „D“ подлежат на обжалване единствено в случаите, в които чуждият гражданин претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. По този повод в жалбата подробно е описано, че постановените откази спрямо членовете на семейството на М. Т. Д. засягат основно негово право, гарантирано от чл. 8 ЕКПЧ – правото му на зачитане на личния и семейния живот, тъй като го лишават от възможността да се събере и заживее със семейството си и да води нормален семеен живот. Видно е, че не се касае за декларативно посочване на нарушение на ЕКПЧ, за което липсва конкретизация, както необосновано е приел съдът. Не се касае и за злоупотреба с право, тъй като оспорващият е лице с предоставен хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като с решение № 3499/20.05.2025г. на председателя на ДАБ му е разрешено да се събере на територията на Република България със семейството си /съпруга и три деца, поименно посочени/. С оглед на изложеното, не са налице приетите от първоинстанционния съд основания за прекратяване на производството по делото. Обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при което да бъдат дадени указания на оспорващия да уточни от чие име подава жалбата и съответно да представи документ /пълномощно/, удостоверяващ представителната му власт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,