Определение № 2374 от 20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 206/2024 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 5642 от 21.02.2024г., подадена от Е. Ф. Ф., чрез процесуалния представител адвокат Н. Р., с искане за допълване на постановения по делото акт: определение № 264 от 22.01.2024г., в частта му за разноските с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по молба за отмяна на влязло в сила решение в размер на 1000лв. В предоставения срок е постъпило становище от ответната страна – молителката Н. Н. Ф., чрез процесуалния й представител адвокат М., с което заявява, молбата е просрочена, поддържа, че разноски действително не са направени от ответника, както и прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 264 от 22.01.2024г. е оставена без разглеждане молбата с вх.№35487/05.12.2023г. от Н. Н. Ф., чрез адв. М. за отмяна на влязло в сила решение №1485/23.10.2023 г. на Районен съд-Русе, постановено по гр. д. №452/23 г. С решението на Районен съд-Русе, постановено в производство по реда на чл.127а СК е разрешено да се издадат паспорти за задгранично пътуване на децата А. Е. Ф., Е. Е. Ф. и Е. Е. Ф. без да е необходимо за целта съгласието на майката Н. Н. Ф. и е разрешено децата да пътуват извън пределите на РБ в рамките на Европейския съюз, С., С. М., Кралство Великобритания, Швейцария и Турция, придружавани от баща си Е. Ф. Ф., без да е необходимо за целта съгласието на майката за срок до навършване на пълнолетие на децата. Отхвърлено е искането за даване на заместващо това на майката съгласие децата да пътуват до Република Черна гора, И., М., С., Т., Е., Д., Катар, Й., И., САЩ, Австралия, Китай и Русия. Молбата за отмяна на решението е оставена без разглеждане като недопустима поради това, че решението чиято отмяна се иска е постановено в производство по спорна съдебна администрация и не подлежи на отмяна по реда на глава двадесет и четвърта ГПК. При постановяване на акта си, съдът не се е произнесъл по своевременното направено – с отговора по молбата за отмяна – искане на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е приложен отговор на молбата за отмяна, изготвена от адв. Р., пълномощник на ответника Е. Ф. Ф. с изразено становище за недопустимост и неоснователност. Приложени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 04.01.2024 г., в който е договорено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на молба за отмяна и представителство по делото и е удостоверено заплащането на адвокатско възнаграждение от 1000лв. изцяло и в брой на адвоката. Липсата на произнасяне по направено от страната искане е основание за допълване на постановения акт в частта му за разноските. Настоящата молба по чл.248 ГПК е допустима след като е подадена в предвидения в чл.248, ал.1 ГПК срок, при направено изрично искане за присъждане на разноски направено с отговора на молбата за отмяна, към която е приложен и списък на разноските и е частично основателна. Съгласно правилото на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат и при прекратяване на делото. На овъзмездяване подлежат само реално направените разноски. В случая е представен договор за правна защита и съдействие от 04.01.2024 г., от който е видно, че за „ изготвяне на отговор по молба за отмяна и процесуално представителство и защита по образуваното по молбата производство е договорено адвокатско възнаграждение от 1000лв., и е удостоверено заплащането на сумата в брой на адвоката при подписване на договора. Ответната страна е направила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което налага извършване на преценка на правната и фактическа сложност на делото. Настоящият съдебен състав, като съобрази вида на производството по молба за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т., т.5 ГПК, в което не се е извършва преценка по същество, а само относно наличието или не на законоустановени предпоставки за допустимост на молбата и производство по нея, както и обстоятелството, че се касае до извършване на преценка от съда в закрито заседание, без призоваване на страните и като отчита видът на извършената работа / изготвяне на отговор по молба за отмяна/, намира направеното възражение за основателно. Съобразявайки, постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения и съобразно направената преценка на горепосочените релевантни обстоятелства, намира че в полза на молителя / ответник по молба за отмяна на влязло в сила решение/следва да се присъди възнаграждение в размер на 300лв. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение