Определение № 50 от 16.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 443/2012 г.

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане с определение от 17.02.2012 г., на съдията - докладчик по нчхд № 19380/2011 г., на Софийския районен съд, наказателна колегия, 18-ти състав, по повдигнат спор за подсъдност, основан о на чл. 44, ал. 1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура, е изразил писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от Районен съд гр.София. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С протоколно определение от 12.10.2011 г., постановено по нчхд № 65/2011 г., Свогенският районен съд, 2-ри състав, на основание чл. 42, ал. 2 НПК, е прекратил частично производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд гр.София, за разглеждане в тази му част. С определение от 17.02.2012 г., постановено по нчхд № 19380/2011 г., докладчикът при Софийският районен съд считайки, че незаконосъобразно му е било изпратено делото, тъй като не е компетентен да се произнесе по тъжбата в тази й част, е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност със Свогенския районен съд, изпращайки го на основание чл. 44, ал. 1 НПК, на Върховния касационен съд за решаването му. Видно от данн ите по делото, спорният въпрос е, кой е компетентният районен съд да се произнесе по тъжбата на Р. М. М. в посочената й част, досежно едно от обвиненията по чл. 147 НК. На първо място следва да се отбележи, че настоящата инстанция няма правомощията да се занимава със законосъобразността или не на посоченото определение, на Свогенския районен съд, относно частичното прекратяване на производството по делото и изпращането му на Софийския районен съд в тази част. Съставът на Върховният касационен съд счита, че делото следва да се разгледа от Софийския районен съд. Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 НПК, съдът се произнася по въпроса за подсъдността, изхождайки от обстоятелствената част на обвинението, в случая депозираната тъжба и допълнението към нея от Р. М.. От тях, както и от приложените материали по делото се установява, че жалбата против тъжителя М., по това обвинение, е била подадена от подс. Г. И. до Софийска окръжна прокуратура – с местоседалище гр.София, след което окончателно препратена до Софийска районна прокуратура, като компетентен орган, която се е произнесла с постановление от 21.09.2010 г., отказвайки да направи предложение по чл. 157 от Закона за здравето – прокурорска преписка 41978/2010 г.. Следователно, съобразявайки се с разпоредбите на чл. 42, ал. 1, вр. чл. 36, ал. 1 НПК, при тези данни в тъжбата, допълнението към нея и приложените материали, делото следва да се разгледа от Районен съд гр.София – по местоизвършване на деянието. Водим от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение