Решение № 2338 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10508/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д. срещу Решение № 13722/22.04.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 258/2025 г. и по касационна жалба на А. Д. Д. срещу Решение № 21896/25.06.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 258/2025 г. С обжалваното Решение № 13722/22.04.2025 г. е отменено Решение № 362/06.12.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), Трети специализиран постоянен заседателен състав, постановено по преписка № 441/2014 г. С обжалваното Решение № 21896/25.06.2025 г. е отхвърлена молба с вх. № 13572/02.06.2025 г., депозирана от А. Д. Д., с искане за допълване на Решение № 13722/22.04.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 258/2025 г. Касаторът обжалва решенията като твърди, че те са нищожни, недопустими, необосновани, неправилни поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска прогласяване на нищожност или отмяна на решенията, а при условията на алтернативност връщане на делото за ново произнасяне от АССГ със задължителни указания, или отмяна на решенията и потвърждаване на Решение № 362/06.12.2024г. на КЗД по преписка № 441/2014г. Претендира сторените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа касационните жалби. Представя списък на разноските. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Касаторът се представлява от адв. Йовчев. Ответникът по касация - „АББ България“ ЕООД оспорва касационните жалби по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за адвокатски хонорар, като при условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на разноските на касатора. В съдебно заседание оспорва касационните жалби. Представя списък на разноските. Този ответник по касация се представлява от адв. Ж. Макавеева. Ответникът по касация - КЗД не оспорва касационните жалби. По съображения изложени в съдебно заседание моли обжалваните решения да се отменят. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на разноските на касатора. Този ответник по касация се представлява от юрк. Бешков. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащи на оспорване съдебни актове. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Обжалваните решения са валидни, допустими и правилни. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната им. Неоснователно е възражението за нищожност и недопустимост на решенията. Същите са постановени от законен състав, при ясно формирана и изразена писмена воля на съда. Противно на основаното възражение, касираното решение е в съответствие с предходните съдебни произнасяния на Върховният административен съд, по повод оспорване на решенията на КЗД по преписка № 441/2014 г. Относно доводите за нищожност поради несъобразяване с решение на гражданския съд, следва да се посочи, с Решение №273/10.11.2014г. по гр. дело №500/2014г. по описа на Районен съд (РС) Петрич е установена незаконосъобразност на уволнението на Д. поради допуснати процесуални нарушения, като нито в диспозитива на съдебното решение, нито в мотивите му има обсъждане и произнасяне по отношение на неравно третиране на касаторката Д.. Не е налице и произнасяне по вече разрешен спор, нито пък е налице произнасяне свръх петитум. Неоснователни са доводите за необоснованост на съдебните решения и че същите са постановени при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите на съда са последователни и логични и отразяват формирането на вътрешното му убеждение. Същите са базирани на правилен анализ на събраните по делото доказателства. По касационната жалба срещу Решение № 13722/22.04.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 258/2025 г.: Административен съд София-град е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Установено е, че преписка № 441/2014 г. на КЗД е образувана по жалба на А. Д. от 2014 г. до КЗД за дискриминация и тормоз при упражняване правото на труд по признак „лично положение“ по чл. 4 и чл. 5 и § 1, т. 1, 2 и 7 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), както и по чл. 14, ал. 1 и ал. 3, чл. 15 във връзка с § 1, т. 3 и т. 5 от ДР и чл. 21 от ЗЗДискр. От Комисията са последвали поредица от произнасяния, отменяни при проведен съдебен контрол, подробно описани от първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение. От влезлите в сила съдебни решения се установява, че оплакванията на А. Д. Д. за дискриминация и тормоз при упражняване правото на труд по признак „лично положение“ по чл. 4 и чл. 5 и § 1, т. 1, 2 и 7 от ДР на ЗЗДискр., както и по чл. 14, ал. 1 и ал. 3, чл. 15 във връзка с § 1, т. 3 и т. 5 от ДР на ЗЗДискр. са приети са неоснователни и жалбата ѝ в тези части е оставена без уважение. С последното съдебно Решение № 3494/25.05.2022 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 479/2022 г., оставено в сила с Решение № 5658/31.05.2023 г. по адм. дело 6972/2022 г. на ВАС, е отменено Решение № 816/17.12.2021 г. на КЗД по преписка № 441/2014 г. Делото като преписка е върнато на КЗД за произнасяне по изложеното в жалбата на А. Д. Д. оплакване за наличието на дискриминация само по чл. 21 ЗЗДискр. В изпълнение на указанията на съда, след възобновяване на производството, КЗД се е произнесла с процесното Решение № 362/06.12.2024 г. по пр. № 441/2014 г. С решението КЗД е установила, че „АББ България“ ЕООД – работодател, е извършило нарушение на забраната за дискриминация по чл. 21 от ЗЗДискр., като не е изпълнило законово задължение да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ спрямо А. Д., по признак „лично положение“ за процесния период - датата на издаване на Заповед № 2004/10.05.2014г.; на „АББ България“ ЕООД – работодател, на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр., във връзка с чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. За да отмени решението на КЗД АССГ е приел, че то е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, предвид дадените от предходната съдебна проверка указания за конкретен акт по същество. По приложението на материалния закон първоинстанционният съд е посочил, че с Решение № 3494/25.05.2022 г. по адм. дело № 497/2022г. на АССГ съдът с дал задължителни указания за произнасяне на КЗД, а именно „при какъв сравнителен метод е установено по отношение на А. Д. да е извършена дискриминация при едностранното прекратяване на трудовото й правоотношение спрямо нея да са били приложени различни критерии, в сравнение с кого и ако има такова различно прилагане на критерии, как се отразяват неблагоприятно на заинтересованата страна Д.“. Анализирайки приложимата нормативна уредба, съобразена със задължителните указания на съда и мотивите на оспореното решение на КЗД, първоинстанционният съд е направил извод, че КЗД отново не е посочила конкретни лица сравнители, спрямо които Д. е била поставена по-неблагоприятно при прекратяване на трудовото й правоотношение. На следващо място съдът е изложил подробни съображения, че в случая не е налице признакът „лично положение“ на А. Д.. В тази връзка е изложил съображения, че в предходните производствата пред КЗД и съда липсват факти, които да изпълват със съдържание защитения признак „лично положение“. Посочил е, че в първото постановено по преписката Решение № 261/19.07.2017 г. КЗД е постановила, че „АББ България“ ЕООД в периода 07.03.2012 г. - 12.05.2014 г. не е допуснало нарушаване на ЗЗДискр. по признак „лично положение” на А. Д. при упражняване на правото й на труд. В Решение № 3529/28.05.2018г. по адм. дело № 9597/2017г. на АССГ и в Решение № 690/20.01.2021г. по адм. дело № 10531/2020г. на ВАС също е прието, че А. Д. не е обосновала твърдения от нея признак „лично положение”, не е установено и не е мотивирано наличието на значим за личността белег, който да е обусловил различно отношение по признак „лично положение”. Съдът е приел, че в производствата пред КЗД и пред съда липсват факти, който да изпълват със съдържание защитения признак „лично положение“. Посочил е, че изразяване на мнение не придава специфично качество по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. на заеманото лично положение на заинтересованата страна Д. спрямо останалите работещи в „АББ България“ ЕООД. Посочил е още, че наличието на влошени отношения на Д. с ръководители в „АББ България“ ЕООД не предпоставя неравно третиране. Според съда, за да е налице дискриминация следва действията на прекия й ръководител, съответно на органа по назначаването, да са основани на защитен признак, а не самото противопоставяне между служителката и административните й ръководители да се определя като дискриминация. Направен е извод, че прекратяването на трудовото правоотношение само по себе си, без доказване, че е провокирано от защитен признак - специфично качество, белег на личността на служителката, не представлява нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. Извел е извод, че в настоящият случай липсват значими белези, характеризиращи личността на Д.. Предвид липсата на значими белези съдът е направил извод и за липса на причинна връзка между защитен белег и евентуалното неравно третиране. Приетото от КЗД, че „правото на труд и неговото конкретно упражняване е част от съдържанието на признака „лично положение“ АССГ мотивирано е отхвърлил. Решението е правилно. Към изводите на АССГ настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователно е касационното оплакване, че АССГ е следвало в конкретния случай да установи дискриминация по смисъла на чл. 21 от ЗЗДискр. и да изложи мотиви в тази насока. Съдът е проверил констатациите на административния орган в оспореното решение, в което е прието, че работодателят е извършил нарушение на забраната за дискриминация по чл. 21 ЗЗДискр. и правилно е приел, че поради липса на защитен признак, не може да се приеме, че е налице приетото от Комисията нарушение. Липсата на установен защитен признак, на който подателят на жалбата да е носител, е достатъчно основание за отмяна на решението на КЗД. Във всички влезли в сила съдебни решения постановени по повод обжалвани решения на КЗД по преписка № 441/2014 г. е прието липсата на защитения признак „лично положение“. Търсенето на защита от дискриминация винаги предполага наличието на защитен признак, който обосновава по-неблагоприятното третиране на лицето. Изводите на решаващия съд относно липсата на защитен признак „лично положение“ са правилни. Правилни са и изводите му за липсата на конкретно установени факти, които да сочат на осъществена дискриминация по приетия от Комисията признак. В практиката си Върховният административен съд, безпротиворечиво приема, че за да се приеме дискриминационно поведение на първо място, следва да бъде установен защитен признак за лицето. На второ място не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., т.е. следва да е налице пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по чл. 4 ЗЗДискр. На трето място, за да се констатира наличието на дискриминация е необходимо и конкретно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по - благоприятни условия от лицето, което твърди, че е дискриминирано на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 ЗЗДискр. В оспореното Решение № 362/06.12.2024г. по пр. № 441/2014г. на КЗД неправилно и в несъответствие с доказателствата по преписката се приема, че е осъществена хипотезата на чл. 9 от ЗЗДискр., разменяща доказателствената тежест в административното производство. Нормата на чл. 9 ЗЗДискр, предвижда, че в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. В случая А. Д. не е представила такива доказателства в подкрепа на твърденията си, като не и конкретизирала направените искания в тази насока. Комисията за защита от дискриминация декларативно е приела, че са налице достатъчно факти за неравно третиране позовавайки се на Решение № 273/10.11.2014г. по гр. дело. № 500/2014г. на РС Петрич с което е отменена Заповед № 2004/10.05.2014г. Този извод на Комисията правилно не е споделен от АССГ. Първоинстанционният съд правилно е установил, че нито в жалбата на Д. до КЗД с вх. № 44-00-4910/03.12.2014 г. и допълнителните пояснения от нея по преписката с вх. № 44-00-98/15.01.2015 г., същата е посочила факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Верен е изводът на първоинстанционния съд, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не обуславя неправомерен диференциран подход към дадено лице, още по-малко пък такъв свързан с личността на Д.. В оспореното Решение № 362/06.12.2024г., КЗД е направила опит да обоснове наличието на защитения признак „лично положение“ като е посочила че А. Д. е изпълнявала длъжността „Експерт, управление на човешки ресурси“ и в рамките на колектива в който е изпълнявала длъжността си е придобила трайно положение, което характеризира личността ѝ. Описаното от КЗД не е притежавана лична или обществена характеристика на лицето, негов същностен белег, свързан с упражняване на основни свободи, който да е основание за неравно третиране, а представлява квалификация спрямо дадено лице, чието трудово правоотношение е прекратено. В тази връзка правилно АССГ е съобразил, че изразяването на мнение не придава специфично качество на заинтересованата страна Д. спрямо останалите работещи в „АББ България“ ЕООД. Влошените отношения на Д. и ръководители в „АББ България“ ЕООД не са достатъчни, за да се обоснове дискриминация, предвид липсата на действията на прекия й ръководител, съответно на органа по назначаването, които да са основани на защитен признак. Прекратяването на трудовото правоотношение само по себе си, без да е доказано, че е провокирано от защитен признак - специфично качество, белег на личността на служителката, не представлява нарушение на чл. 21 от ЗЗДискр. За да е налице нарушение във всички посочени случаи по глава Втора, раздел І „Защита при упражняване на правото на труд“ на ЗЗДискр. е необходимо да се установи, че неблагоприятното третиране на служителя е в пряка причинна връзка с някои от защитените признаци. Върховният административен съд многократно в практиката си е посочвал, че за разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак „лично положение“ няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В случая, административният орган е приел наличие на защитен признак „лично положение“, поради който жалбоподателката е била поставена в по-неблагоприятно положение, обоснован с обстоятелството, че същата изразявала критични оценки на работодателите си и е осъществила свои права във връзка и прекратяването на трудовото й правоотношение по съдебен ред. Подобен факт не може да се приеме, че изпълва със съдържание признака „лично положение“. В обхвата на признака „лично положение“ следва да са включват само трайни, значими и определящи личността характеристики, равностойни със същностните основни признаци, каквито са полът, расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата. В решението на КЗД е посочено, че „правото на труд и неговото конкретно упражняване е част от съдържанието на признака „лично положение“ по см. на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Подобно качество – упражняване правото на труд не може да служи за отличителна характеристика на личността, доколкото зависи от различни обстоятелства извън личността, съответно не може да се приравни на другите иманентно присъщи белези по чл. 4 от ЗЗДискр и не може да бъде приет за изпълващ съдържанието на признака „лично положение“. По касационната жалба срещу Решение № 21896/25.06.2025 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 258/2025 г. Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че не са налице основанията за допълване на решението с диспозитив за връщане на преписката на КЗД, предвид липсата на установено нарушение на ЗЗДискр. Поради това правилно съдът е приел, че липсата на диспозитив за връщане на администартивната преписка за ново произнасяне не представлява непълнота на съдебния акт. Предвид обстоятелството, че производството пред КЗД е започнало по жалба на А. Д., а решението на КЗД е отменено от съда, следва настоящата инстанция да остави без уважение жалбата на А. Д. Д. срещу „АББ България“ ЕООД за извършено нарушение на забраната за дискриминация по чл. 21 ЗЗДискр., а именно, че не е изпълнило законово задължение да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ спрямо А. Д. Д., по признак „лично положение“ за процесния период – датата на издаване на Заповед № 2004/10.05.2014 г. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация - „АББ България“ ЕООД за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер – 3960 лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие № 027924/22.05.2025 г. На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) съдът следва да присъди разноските в евро, доколкото това е официалната парична единица в Република България, считано от 01.01.2026 г. Превалутирани, на основание чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, в съответствие с определеното в чл. 5 ЗВЕРБ, разноските в размер на 3960 лева възлизат на 2024,72 евро. Направено е бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от касатора, което настоящият съд преценява за неоснователно предвид предмета на делото, неговата правна и фактическа сложност и извършените процесуални действия от адв. Ж. Макавеева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение