Определение № 490 от 25.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2370/2015 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба вх.№ 5310/22.04.2015г. на З. М. Н. и Ц. С. Н. против Разпореждане от 06.02.2015г. /посочено от страните като постановено на 06.04.2015г., когато е датата на изпращането на съобщението за постановяването му/ по в.ч.гр.д.№ 1215/2014г. на Софийски апелативен съд. С него е върната частна жалба вх.№ 7683/23.06.2014г., подадена пред ВКС срещу разпореждането от 19.05.2014г., постановено по ч.гр.д.№ 1215/2014г. на САС. В частната жалба се поддържа, че разпореждането е неправилно-не били изложени мотиви и то нямало характеристиката на съдебен акт. Посочва се, че страните не били подавали частна жалба с дата 23.06.2014г. и с посочения от САС входящ номер. Искането е за отмяната на постановената „резолюция”. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: САС е отчел, че с разпореждане от 21.11.2014г. във връзка с образуването на производство пред ВКС по частна жалба вх.№ 7683/23.06.2014г., Председателят на ІІ т.о. на ВКС е констатирал, че същата не е представена в цялост-липсват страници от нея-съответно и страницата, на която са положени подписите на подалите я страни и делото е върнато на администриращия съд-САС за отстраняване на установената нередовност. Апелативният съд е посочил, че в изпълнение на тези указания на страните са били изпратени изрични съобщения за отстраняване на нередовностите, които не са изпълнени до изтичането на срока, с което е обоснован изводът за връщането на частната им жалба. Частната жалба е неоснователна. Обжалваният от страните акт е наименован разпореждане, съдържа ясни мотиви и диспозитив, с който е разпоредено връщането на частната жалба поради неизпълнение на дадени от администриращия съд указания, съгласно разпореждането на Председателя на ІІ т.о. на ВКС, за представяне в цялост, включително и подписване на депозирана частна жалба.Твърдението, че не притежава характеристиките на съдебен акт е неоснователно, а обстоятелството, че е изготвено ръкописно не опорочава формата му. Не съществува неточност при посочване на входящия номер и датата на подаване на частната жалба /вх.№ 7683/23.06.2014г./, а поддържаното, че страните не са подавали такава, може да обоснове само извод за недопустимост на искането за отмяната на разпореждането за връщането й. Твърдения и доказателства за изпълнение в срок на указанията за привеждането й в съответствие с необходимите реквизити липсват, от което следва извод за неоснователност на настоящата частна жалба. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав І т.о: