Определение № 8966 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3815/2026 г.

Образувано е по искане на Столична община, с БУЛСТАТ 000696327, със седалище в гр. София, ул. "Московска" № 33, представлявана от кмета В. А. Терзиев, чрез процесуален представител - адв. И. Горанова от Софийска Адвокатска Колегия (САК), за изменение на Решение № 5676/27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 3815/2026 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските. С цитирания съдебен акт настоящият състав на Върховния административен съд е обезсилил Решение № 2733/22.01.2026 г., постановено по адм. дело № 9988/2024 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на Столична община против Уведомление № 99-00-6-83-/15/ от 19.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г., в частта му по т. 1 и вместо него е постановил друго, с което е оставил без разглеждане жалбата на Столична община против Уведомление № 99-00-6-83-/15/ от 19.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г., в частта му по т. 1 и е прекратил производството в тази част; отменил е Решение № 2733/22.01.2026 г., постановено по адм. дело № 9988/2024 г. по описа на Административен съд София - град в останалата част и вместо него е постановил друго, с което е отменил Уведомление № 99-00-6-83-/15/ от 19.09.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г., в частта му по т. 2, като е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото съдебно решение и с оглед изхода на спора Министерството на регионалното ръзвитие и благоустройството (МРРБ) е осъдено да заплати на Столична община разноски в размер на 27 389, 91 евро (двадесет и седем хиляди и триста осемдесет и девет евро и деветдесет и един евроцента), от които 25 564,59 евро, съставляващи равностойността на 50 000 лева - адвокатско възнаграждение, като са изложени съображения за така определения размер. Искателят изразява несъгласие с извода на съда за наличие на основание за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение за съдебното производство. Счита, че липсва основание за редукция на размера на дължимото адвокатско възнаграждение. В тази връзка твърди, че обратно на застъпената от РУО в производството пред Върховния административен съд теза и предвид спецификата на материята, делото се отличава с особена фактическа и правна сложност. Поддържа, че направеното в хода на съдебното производство възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар не е мотивирано. В обобщение на всичко изложено твърди, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, тълкувана в светлината на мотивите, изложени в Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., не води до извода за задължение на съда във всички случаи на направено възражение за прекомерност да намалява неговия размер, и доколкото сумата от 78 860,40 лева, респ. 40 320,68 евро с ДДС съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, присъждането й не се явява прекомерно утежняващо. При така изложените аргументи прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като претендираното адвокатско възнаграждение се присъди в пълен размер. Ответникът - РУО на ОПРР 2014 - 2020 г. в отговор, депозиран в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, изразява становище за неоснователност на искането и предлага то да бъде отхвърлено. Сочи, че своевременно е направил възражение за намаляване на размера на претендираните разноски. По подробно изложени съображения счита, че не е налице основание за изменение на съдебното решение в частта на присъдените разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. По същество, искането е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 АПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Отговорността за разноски, уредена в нормата на чл. 143 АПК, изисква да бъдат заплатени деловодните разходи на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно, т.е. дължимостта на разноските е обусловена от постановения при оспорването правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1, вр. чл. 236 АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт, какъвто е и настоящият случай, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Столична община в качеството си на жалбоподател в първоинстанционното производство действително е имало правото да получи възстановяване на сторените разноски. Спорно е дали присъденият размер на адвокатското възнаграждение от 40 320,68 евро с ДДС съответства на нормативната уредба. Преди всичко и с оглед доводите на Столична община в тази насока, следва да се посочи, че в проведеното пред АССГ на 13.11.2025 г. открито съдебно заседание, в писмения отговор на касационната жалба, както и в молба вх. № 11630/22.04.2026 г. (л. 17 и л. 28 от настоящото дело), респ. молба от 24.02.2025 г., приложена на л. 16 от адм. дело № 3441/2025 г. на ВАС), процесуалният представител на РУО на ОПРР е заявил възражения за прекомерност на претендираните от общината разноски с аргумент за несъответствие с фактическата и правна сложност на делото и референция към мотивите на Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. Действително, според цитираното от молителя Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която от съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба, като в тези случаи не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. В съответствие с постановеното решение на СЕС е предприето изменение на националната разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, която в редакцията, обн. ДВ, бр. 17 от 2026 г., приложима и към настоящия случай, предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Според второто изречение на същата алинея при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, а съгласно третото изречение на нормативния текст съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В предписанието на чл. 36, ал. 3 (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., изм., бр. 17 от 2026 г.) ЗАдв са дефиницирани следните критерии за определяне на адвокатските възнаграждения: 1) фактическата и правна сложност на случая; 2) засегнатия интерес; 3) условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4) квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Съгласно §1а от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл., изменено - ДВ, бр. 14 от 2025 г.; Наредба № 1/2004 г.) при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа за преценката за "фактическа и правна сложност" на случая, когато работата е свързана с процесуално представителство в съдебната фаза, се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото. При така разписаната правна уредба, определяйки размер на дължимото адвокатско възнаграждение, равняващ се на сумата от 50 000 лева (25 564,59 евро) с ДДС, настоящият състав на Върховния административен съд е извършил съответна на материалния закон правна преценка. Крайният извод за наличието на основание за извършване на исканата редукция се явява правилен и предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 3 (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г., изм., бр. 17 от 2026 г.) ЗАдв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност спрямо спорове, очертани от същата нормативна рамка, доколкото касае казус, по приложението на която е формирана категорична и еднопосочна съдебна практика, която улеснява защитата на правните интереси на жалбоподателя, ето защо съобразяването единствено на размера на материалния интерес би създало прекомерна тежест за насрещната страна. Съдът е изложил съображенията си, каквото е изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт, а тя е правилна, поради което и доколкото се е произнесъл по целия предмет на правния спор и не е допуснал грешка при формирането и изразяването на волята си, нито какъвто и да е друг пропуск, не се налага исканото от Столична община, изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 176а АПК. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Горните съображения обосновават извода, че размерът на разноските е определен правилно и няма основание за исканото изменение. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,