Решение № 13480 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10813/2016 г.

Решение № 13480 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10813/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Б." ЕООД - К. чрез пълномощника адв. Н. М. срещу решение № 1328/29.06.2016 г., постановено по адм. дело № 2383/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16000914002855-091-001/2.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 659/14.08.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за начисления допълнително ДДС в размер на 41 676,46 лв. и прилежащите лихви - 13 204,56 лв. и корпоративен данък за 2009 г. в размер на 8 838,45 лв. и лихви - 4 229,15 лв.; за 2010 г. в размер на 658,41 лв. и лихви - 281,16 лв.; за 2011 г. в размер на 3 649,76 лв. и лихви - 1 180,27 лв.; за 2012 г. в размер на 1 554,25 лв. и лихви - 343,09 лв. и за 2013 г. в размер на 1 313,74 лв. и лихви 156,52 лв. Обжалва решението и в частта за разноските. Макар, че в касационната жалба да са посочени оплаквания най-вече срещу действията на приходните органи, от изложението й може да се направи извод, че оплакванията срещу обжалваното съдебно решение са свързани с допуснатите от съда нарушения на материалния закон и необоснованост, но също и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се в касационната жалба, че съдебното решение е постановено в противоречие със събраните доказателства, като съдът е счел, че по отношение на "Б." ЕООД са налице предпоставките и условията за приложение на чл. 122 и сл. от ДОПК за ревизия при особени случаи. В тази връзка касационният жалбоподател сочи, че в хода на съдебното производство се е установило, че по процесните фактури липсва подпис от Р. Б., както и на упълномощено от нея лице и това било установено по безспорен начин от съдебно-графологическата експертиза. Наред с това в касационната жалба се посочва, че от приетите заключения на назначената експертиза и липсата на доказателства за извършени плащания за доставките, необосновано било прието от ревизиращия екип, а и от съда, че е налице доставка на описаните във фактурите стоки само и единствено въз основа на тях. Твърди се, че доставчиците не са представили други съпътстващи фактурите документи, а и липсват доказателства за транспортирането на стоките, съответно получаване на приходи от тях. Според касационния жалбоподател в процесните фактури липсва индивидуализация на стоките, липсват и данни за експедиция, транспортиране, съхраняване на стоките, а фактът, че доставчиците разполагат със собствен транспорт, не е достатъчен, за да обоснове извършването на конкретните доставки. Позовава се на съдебна практика на ВАС. П. съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се иска присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено становище я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С частна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП обжалва определение № 1237/1.08.2016 г. по същото дело, с което съдът е оставил без разглеждане искането за присъждане на сторените разноски в размер на 300 лв. за съдебно-счетоводна експертиза. Според частния жалбоподател в съдебно заседание на 18.02.2016 г. е представен списък за разноските, като е посочен размера на платените такива за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, което означава, че същите са претендирани. Ответникът по частната жалба "Б." ЕООД - гр. К. не е изразил становище по нея по реда на чл. 232 АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на "Б." ЕООД и за основателност на частната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба на "Б." ЕООД и частната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в сроковете по чл. 211, ал. 1, съотв. по чл. 230 АПК и разгледани по същество са основателни поради следните съображения: По касационната жалба на "Б." ЕООД. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт в частта за допълнително начисления ДДС на дружеството в размер на 41 676,46 лв. и прилежащите лихви - 13 204,56 лв. първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са извършили ревизията по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради установени укрити приходи. Този извод съдът е обосновал с установеното от ревизията, че издадените фактури са от доставчици, на които дружеството е редовен клиент - ЕТ "Щ. - А. А.", ЕТ "А. - А. Ю.", ЕТ "С. - А. Ю.", "О. Ф." ЕООД и "Х." ООД, както и че посочените доставчици редовно са контактували с жалбоподателя и са му доставяли стоки - хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. Според съда в съдебното производство са представени допълнителни доказателства, които потвърждавали доставките към жалбоподателя. За част от доставките съдът е приел, че е установена търговия на принципа на "разносна" - стоките основно са доставяни до обекта на ревизираното лице, поради което са изложени мотиви в съдебното решение, че при такива сделки стоките се транспортират на малки разстояния и до много и различни клиенти - магазини в рамките на едно населено място, като при този вид продажби не се съставят пътни листове и товарителници за всяка доставка, а плащането се извършва на място. Съдът е преценил, че доставките, които не са осчетоводени от жалбоподателя като получател са обичайни за дейността му и не са в големи количества, като от същите доставчици ревизираното лице има и осчетоводени фактури и затова приходните органи правилно били приели, че действителният получател на стоките е "Б." ЕООД. Съдът е формирал изводите си за реалност на доставките и с приетата съдебно-счетоводна експертиза. В обжалваното решение е акцентирано, че в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че стоките по процесните фактури не са получени от него, съответно че няма укрити приходи от реализацията на стоките. Относно определения с ревизионния акт корпоративен данък за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. първоинстанционният съд, че жалбоподателят не е сочил конкретни оплаквания, както и че същите са вследствие от установяванията по ЗДДС (данъчна основа за облагане с корпоративен данък и е определена като разлика между процесните укрити приходи и съответстващите им неотразени разходи с определения коефициент. Обжалваното решение е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактурите, по които приходните органи с ревизионния акт са начислили ДДС на "Б." ЕООД поради неотчитането им от дружеството са от следните доставчици: "К." ЕООД, ЕТ "А. - М. Б.", ЕТ "Д. - М. К.", "Д." ЕООД, ЕТ "Щ. - А. А.", ЕТ "А. - А. Ю.", "О. Ф." ЕООД (правоприемник на ЕТ "С. - А. Ю."), "Х." ООД, "Б." ООД, "М." ООД, "М. К. енд К." ЕООД, "К. 2006" ООД, "К. 2007" ООД, "К. 2008" ООД, "К. 2009" ООД и "К. 2010" ООД. За част от доставчиците - ЕТ "Щ. - А. А.", ЕТ "А. - А. Ю.", ЕТ "С. - А. Ю.", "О. Ф." ЕООД, "Х." ООД, както и от "М. К. енд К." ЕООД и съдът и приходните органи са приели, че са от редовни доставчици на дружеството-жалбоподател, но в обжалваното решение няма обсъждане на доставките по отделните доставчици. Наистина от обясненията на доставчиците, дадени в хода на ревизионното производство се установява, че предвид вида на стоките, които са доставяли на жалбоподателя - хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия не са съставяни приемателно-предавателни протоколи, при транспортирането им не са съставяни и пътни листове и товарителници, предвид че се касае за т. нар. разносна търговия, са транспортирани до обекта на получателя с издаването на фактури и плащане на място. От изясненият в хода на ревизионното производство механизъм на доставките наистина той не предполага подписването на приемателно-предавателни протоколи и съставянето на отделни транспортни документи - пътни листове и товарителници, предвид, че при т. нар. разносна търговия за кратък интервал от време се доставят стоки на различни места в рамките на едно населено място и с предаването на фактурата и плащането на място с мобилен касов апарат доставката се счита за изпълнена, но неподписването на голяма част от фактурите и двете страни по доставките, а в друга - без подпис за получател, не може да формира категоричен извод за осъществени реални доставки на стоки. Съдът макар да е приел в решението си, че с оглед механизма на доставките, посочен от самите доставчици в хода на ревизията, че предаването на стоките се установява само с издаването на фактурите, не е извършил необходимата проверка за установяване дали те са подписани от страните по доставките, за да приеме, че именно с фактурите се доказва реалното извършване на доставките. В решението такова обсъждане не е извършено, а посочването на констатациите в ревизионния акт, не може да заместят мотивите на съда. Едва след обсъждане на доставките от всеки един от доставчиците, следва да се обсъжда и съдебно-счетоводната експертиза. От доказателствата по делото се установява, че фактурите, по които приходните органи са приели, че са извършени реални доставки и са начислили ДДС и корпоративен данък са от ЕТ "А. - А. Ю.", от ЕТ "Д. - М. К.", от "О. Ф." ЕООД като правоприемник на ЕТ "С. - А. Ю.", от "Х." ООД и от ЕТ "Щ. - "А. А.", от "Д." ЕООД и "К. - 2006" ЕООД, от ЕТ "С. - А. Ю.", чийто правоприемник е "О. Ф." ЕООД и от ЕТ "А. -А. Ю.". Относно 7 бр. фактури, издадени от "М. К. енд К." ЕООД, такива не са представени в хода на ревизията, а едва в съдебното производство, но преценявайки законосъобразността на оспорения пред него ревизионен акт съдът не е изложил никакви мотиви относно тези доставки. Обстоятелството, че според приходните органи дружеството е закупувало стоки от този търговец, не може да породи задължение за данък - ДДС и корпоративен, без да са налице доказателства . Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено по посочените в касационната жалба оплаквания и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва да обсъди доказателствата за всеки един от доставчиците поотделно и да изложи не общи, а конкретни мотиви за доставките след проверка на издадените фактури и данните за това дали те носят подписите на страните по доставките и едва тогава въз установения в хода на ревизионното производство механизъм на доставките, да извърши преценка за законосъобразност на оспорения пред него ревизионен акт за установените с него задължения за ДДС и корпоративен данък. Относно задълженията за ДДС след проверка на всички доказателства съдът изрично да се произнесе налице ли са основания за регистрацията на ревизираното дружество по ЗДДС на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от същия закон. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, както и подлежи на отмяна и определение № 1232/1.08.2016 г. Предвид отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане на основание чл. 226, ал. 2 АПК първоинстанционният съд при постановяване на решението си в зависимост от неговия изход следва да се произнесе и по разноските, направени пред настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение