Решение № 7188 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 94, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК - отм. ДВ, бр. 16 от 10.02.2026г) във връзка с § 33 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата (ДВ, бр. 16 от 10.02.2026г). Делото е образувано по жалба на Т. Б. Т. от гр. Монтана, чрез адв. М. Петрова, против Решение №74 от 22.01.2026 г. на Административен съд Монтана постановено по адм. дело №295/2025 г, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Решение № РС-916-24-086 от 25.08.2025г. на Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата доводи касаторът иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба в съдебно заседание Сметната палата на Република България, конституирана като страна по делото на основание чл.153, ал.4 АПК вр. § 33 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата (ДВ, бр. 16 от 10.02.2026г) чрез пълномощника юрисконсулт Попова намира касационната жалба за неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура не встъпва в производството. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С Решение №74 от 22.01.2026 г. на Административен съд Монтана постановено по адм. дело №295/2025 г., е отхвърлил като неоснователна жалбата на Т. Б. Т. против решение № РС-916-24-086/25.08.2025г на Комисията за противодействие на корупцията. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материалния закон в отхвърлителната му част,при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при спазване на изискванията за форма, поради което е отхвърлил жалбата против обжалваното решение на КПК. Решението е валидно, допустимо ,но частично неправилно. От фактическа страна е установено, че въз основа на сигнал с вх. № С-916/16.12.2024 г. по описа на КПК, с Решение №КИ-021 от 10.01.2025г. на КПК е образувано производство за установяване на конфликт на интереси по реда на чл. 89, ал.3 от ЗПК във вр. §7, ал. 2 от ПЗР на ЗПК. Сигналът бил насочен срещу Т. Б. Т. - изпълнителен директор и представляващ МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД – гр.Монтана - оспорващия относно назначаване на неговата съпруга – Л. Т. за Началник на отделение „Пневмология и фтизиатрия" в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД – гр.Монтана; колко пъти е проверявано отделението от директора на болницата и какви парични суми са отделяни за отделението в което работи неговата съпруга от директора на болницата. В хода на административното производство са изискани от ответника редица доказателства във връзка с наведените твърдения в сигнала, приложени по делото. На основание чл. 90, ал. 5 от ЗПК с Покана с изх. № КПК-635-4/11.04.2025 г. на КПК Т. Т., в качеството му на изпълнителен директор и представляващ МБАЛ „Стамен Илиев" АД, гр. Монтана е поканен на 28.04.2025 г. за изслушване пред Комисията във връзка с образуваното срещу него производство за установяване на конфликт на интереси. Заседанието е насрочено със Заповед №КПК-РД-06-1-19/24.04.2025 г. на заместник-председателя на КПК. Посочено е, че на заседанието присъстват четирима от членовете на КПК, поради което същото има необходимия кворум. По т. 2 от дневния ред е изслушан лично Т. по постъпилия сигнал. Постъпили са и писмени обяснения от Т. Т. чрез пълномощника адв.М. Петрова от САК до КПК с вх.№КПК-635-9/07.05.2025г., ведно с приложени доказателства – правилник за устройство дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Стамен Илиев" АД, гр. Монтана; извлечение от публично достъпен регистър на лечебните заведения към МЗ; Правилник за устройството дейността и вътрешния ред на отделение по „Пневмология и фтизиатрия"; писмо на Министъра на здравеопазването, касателно липсващите медицински стандарти; Вътрешни правила за работната заплата на МБАЛ „Стамен Илиев" АД, гр. Монтана; Справка за утвърдени основни заплати на персонала в МБАЛ „Стамен Илиев" АД, гр. Монтана и Правила за провеждане на конкурси и заемане на длъжност в МБАЛ „Стамен Илиев" АД, гр. Монтана в сила от 15.11.2024г. Липсва спор по делото, че Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Д-р Стамен Илиев“ АД с ЕИК 111047073 със седалище и адрес на управление Област Монтана, Община Монтана, гр.Монтана, ул.“Сирма Войвода“№4 е лечебно заведение за осъществяване на болнична помощ, по смисъла на чл. 9, aл.1, т.1 от Закона за лечебните заведения. Видно от представените писмени доказателства от Председателя на СД на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД, гр. Монтана Ц. Мондешки с писмо вх.№КПК-635-2/13.02.2025г., Т. Б. Т., заема длъжността изпълнителен директор и представляваш Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Стамен Илиев" АД, гр. Монтана от 28.09.2017 г. и към 13.02.2025г. С Договори за възлагане на управлението на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД, гр. Монтана, в посочения период, последните от които са сключени на 11.12.2019 г. /за срок от три години от 15.12.2019 г./ и на 28.02.2023 г. /за срок от три години от датата на сключването - до 28.02.2026 г./, председателят на Съвета на директорите на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД. възлага на Т. Т. - изпълнителен директор на същото да го представлява и управлява. Липсва спор и по отношение на факта, че Т. Б. Т. и Л. Т. са съпрузи. Както и, че Л. Т. заема длъжността „лекар, началник на отделение" в Стационарен блок - Отделение по „Пневмология и фтизиатрия" в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД считано от 18.10.2001г. на основание сключен Трудов договор № 68/14.10.2021 г. между нея и изпълнителния директор на болничното заведение - Т. Т.. Видно от приложения трудов договор трудовия договор е сключен за определено време - докато длъжността бъде заета въз основа на конкурс. На 06.12.2021г. на основание чл.68, ал.1,т.4 във вр. чл.107 и чл.89 от Кодекса на труда и чл.68, ал.7 от Закона за лечебните заведения, въз основа на проведен конкурс, съгласно протокол от 03.12.2021 г. е сключено Допълнително споразумение № 821 към Трудов договор №68 от 14.10.2021 г., между изпълнителния директор на болничното заведение Т. Т. и Л. Т., съгласно което последната е назначена на същата длъжност „началник на отделение по „Пневмология и фтизиатрия", за срок от три години - до 06.12.2024 г. На основание утвърдената Длъжностна характеристика за заемане на длъжността и подписана от Н., началникът на отделението по „Пневмология и фтизиатрия" в болничното заведение е на пряко подчинение на изпълнителния директор на същото. От приложената Заповед № 3-422 от 18.09.2024 г. Т. Т., като изпълнителен директор на болницата, на основание чл. 90 и чл. 91 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 68, ал. 6 и ал. 7 от Закона за лечебните заведения, ПУДВР на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД, гр. Монтана и Правилник за провеждане на конкурси за заемане на длъжности в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД - гр. Монтана, обявява конкурс за длъжностите „началник отделение", в т.ч. и в т.7 за Началник на отделение по „Пневмология и фтизиатрия". Със Заповед № 3-541 от 28.11.2024 г., Т. Т. назначава комисия, която да проведе конкурса. Съгласно съставения и подписан Протокол от 29.11.2024г., от назначената с горепосочената заповед комисия, кандидатите подали заявление и допуснатите до конкурса за заемане на длъжността „началник на отделение по Пневмология и фтизиатрия" в болничното заведение са двама - д-р В. П. и д-р Л. Т., като комисията класирала на първо място д-р Л. Т.. С последващо Допълнително споразумение № 1829/04.12.2024 г. към Трудовия договор №68/14.10.2021г., въз основа на проведения конкурс, съгласно протокола от 29.11.2024 г., изпълнителният директор на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД - Т. Т. и Л. Т. се споразумяват последната да заеме отново длъжността „Началник на отделение по „Пневмология и фтизиатрия" в същото болнично заведение, за срок от три години - до 06.12.2027 г., с договорени основно и допълнителни възнаграждения. По делото с писмо вх. № КПК-635-6/17.04.2025 г. на Председателя на СД на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД, гр. Монтана Ц. Мондешки е представено удостоверение от софтуера за заплати, за допълнително материално стимулиране /ДМС/, подписано от главния счетоводител на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД - гр. Монтана, от което се установява, че на Л. Т. са изплащани ежемесечно допълнителни възнаграждения /ДМС/ за периода от 10.01.2022 г. до месец февруари 2025 г. включително. Представена е и информация, съгласно калкулатор за изчисляване на възнагражденията на органите на управление в държавните лечебни заведения, съгласно ЗПП и ППЗПП за трето и четвърто тримесечие на 2024 г. също подписано от главния счетоводител. В същия, за третото тримесечие на 2024 г. са посочени „Нива на достигнатите средномесечни възнаграждения, определени с отрасловия колективен трудов договор за отрасъл здравеопазване", с въведени „минималните основни възнаграждения по договорите за отчетното тримесечие по категории", за лечебно заведение МБАЛ и категория „началник на отделение/директор" е отразена сума в размер на 2500,00 лв. Към писмото е приложена и справка за получените от Т. Т., в качеството му на изпълнителен директор на болничното лечебно заведение нетни и дневни възнаграждения за дати 18.09.2024г.; 28.11.2024г.; 02.12.2024г. и 04.12.2024г.. Представена е и информация, че доплащането на д-р Л. Т. като началник на отделението е равно с това на другите лекари, не е завишено, заради длъжността й като началник и всички лекари от Отделението по „Пневмология и фтизиатрия" получават еднаква сума за доплащане. По делото с писмо вх. № КПК-635-10/08.05.2025 г. на Председателя на СД на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД, гр. Монтана Ц. Мондешки е посочено, че средствата за ДМС се разпределят съгласно чл. 20 и чл. 21 от Вътрешните правила за работните заплати /ВПРЗ/ със заповед на изпълнителния директор по отделения и звена. Разпределението на индивидуалното ДМС в отделенията се определя с протокол от комисия на съответното отделение/звено, съгласно чл. 21 от ВПРЗ. В приложение към същото писмо - справка Т. Т., в качеството на изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД - гр. Монтана е разпределил средства за ДМС на годишна база на отделенията в болничното заведение за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Видно от приложените Протоколи за разпределени средства за допълнително ДМС за дейност „Пневмология“ и „Фтизиатрия" от дати 17.01.2022 г., 15.02.2022 г. и 14.03.2022 г. на лекарите в отделението по „Пневмология и фтизиатрия", съответно за месеци януари, февруари, март, изготвени и подписани от комисия, в състава на която член е д-р Л. Т. - Началник на отделение и старша медицинска сестра, са утвърдени с подпис от Т. Т., в качеството му на изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД - гр. Монтана. От приложената по делото Заповед № 3-120А от 15.02.2022г. подписана от д-р Т. Т., в качеството му на изпълнителен директор във връзка с извънредната натовареност на лекарите в отделенията с пациенти с Ковид 19 ОИБ /Отделение по инфекциозни болести/ и ОПФ /Отделение по „Пневмология и фтизиатрия“/ при МБАЛ ,,Д-р Стамен Илиев" АД - гр. Монтана до приключване на извънредната епидемиологична обстановка, изпълнителния директор д-р Т. Т. нарежда да се изплатят средства за допълнително възнаграждение по 500,00 лв. на работещите лекари по трудови договори в съответните отделения в болничното лечебно заведение, считано от 01.01.2022 г. до приключване на извънредната епидемиологична обстановка срещу представени протоколи от съответните отделения. Въз основа на така установените факти Комисия за противодействие на корупцията (КПК) е постановила оспореното в първоинстанционното производство Решение № РС-916-24-086 от 25.08.2025г.,с което на основание чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК във вр.чл. 171, ал.1 от ЗПКОНПИ (отм.) и чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм.), чл. 99, ал. 1 от ЗПК и чл. 113, ал. 1 от ЗПК във вр. с §7, ал. 2 от ПЗР на ЗПК е установен конфликт на интереси по отношение на Т. Б. Т., в качеството му на изпълнителен директор и представляващ МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД - гр. Монтана и лице, заемащо публична длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПК, за това, че е сключил Допълнително споразумение № 1829/04.12.2024г. към Трудов договор № 68/16.10.2021г. с Л. Т. – негова съпруга и свързано с него лице по смисъла на §1, т. 9, буква „а“ от ДР на ЗПК, в частен интерес на свързаното с него лице, с което е нарушил забраната на чл. 76, изр. второ, предл. първо от ЗПК, като е предоставил възможност да получава допълнителни възнаграждения над уговореното трудово възнаграждение. На осн. чл. 113, ал. 1 от ЗПК е наложена глоба в размер на 5000,00 лева /пет хиляди лева/ на Т. Б. Т. за осъществен конфликт на интереси по чл. 70 от ЗПК за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 76, изр. второ, предл. първо от ЗПК, в качеството му на изпълнителен директор и представляващ МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, гр. Монтана и лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал.1, т. 46 от ЗПК. На осн. чл. 99, ал. 1 от ЗПК е отнета в полза на държавата от Т. Б. Т., сума в размер на 646,29 лева /шестстотин четиридесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща полученото от Т. нетно дневно възнаграждение за 04.12.2024г., на която дата е извършено нарушението по чл. 76, изр. второ, предл. първо от ЗПК, съставляващо конфликта на интереси.Със същото решение е установен и конфликт на интереси по отношение на Т. Б. Т., в качеството му на изпълнителен директор и представляващ МБАЛ – „Д-р Стамен Илиев“ АД, гр. Монтана и лице, заемащо публична длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПК, респ. лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПКОНПИ (отм.), за това, че е упражнил контролни функции, като е утвърдил с подписа си Протоколи от 17.01.2022г., 15.02.2022г. и 14.03.2022г. за допълнително ДМС на лекари в ОПФ при МБАЛ – АД, гр.Монтана, в частен интерес на свързаното с него лице и негова съпруга – Л. Т., с което е нарушил забраната на чл. 58, изр. първо, предл. шесто от ЗПКОНПИ (отм.),на осн. чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) е наложена глоба в размер на 5000,00лв. /пет хиляди лева/ на Т. Б. Т. за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. шесто от ЗПКОНПИ (отм.), в качеството му на изпълнителен директор и представляващ МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, гр.Монтана и лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПК, респ. лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал. 1,т. 46 от ЗПКОНПИ (отм.),на осн. чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) е отнета в полза на държавата от Т. Б. Т., сума в размер на 1248,15лв. /хиляда двеста четиридесет и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща сбор от полученото от Т. нетно дневно възнаграждение за 17.01.2022г.;15.02.2022г. и 14.03.2022г., на които дати е извършено нарушението на чл. 58, изр. първо, предл. шесто от ЗПКОНПИ (отм.), съставляващо конфликта на интереси,на осн. чл. 81, ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм.) е отнета в полза на държавата от Т. Б. Т., сума в размер на общо 1500,00лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща получената от свързаното с него лице и негова съпруга – Л. Т. материална облага от осъществения конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.) за нарушението по чл 58 изр. първо, предл. шесто от ЗПКОНПИ (отм.). За да постанови оспореното понастоящем решение, първоинстанционният съд е съобразил,че касаторът в качеството му на изпълнителен директор на МБАЛ„Д-р Стамен Илиев“ АД гр.Монтана е лице заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПК, поради което е налице първия елемент от дефиницията за конфликт на интереси. Безспорно е, че касаторът в качеството си на изпълнителен директор на МБАЛ„Д-р Стамен Илиев“ АД гр.Монтана е сключил с съпругата си Л. Т. Допълнително споразумение № 1829/04.12.2024г. към Трудов договор № 68/16.10.2021г. за заемане на длъжността Началник отделение по Пневмология и фтизиатрия. Това споразумение е сключено при наличието на частен интерес, тъй като чрез него на съпругата на касатора се осигурява работа и следващото му се трудово възнаграждение от изпълнение на заеманата длъжност. Това са облаги получени за лице свързано с касатора. При финализирането на конкурса за заемане на длъжността началник отделение в лечебното заведение и уведомлението от страна на конкурсната комисия,че същият е спечелен от съпругата на касатора- Л. Т. е следвало съобразно разпоредбата на чл. 81, ал.1 от ЗПК, Т. Т. с оглед роднинските връзки да си направи самоотвод, като уведоми органа по назначаването за наличието на частен интерес със свързаното с него лице. Така преценката дали трябва да се сключи допълнително споразумение за новата заеманата от съпругата на касатора длъжност е следвало да бъде на друго независимо лице, а не на касатора. Действително в обжалваното понастоящем съдебно решение,идентично със съдържането на оспорения първоначално административен акт са посочвани разпоредби както на отменения закон- ЗПКОНПИ,така и на действащия към момента на издаване на акта закон- ЗПК/понастоящем и този закон е отменен/.Това обстоятелство се дължи на обективните факти,свързани с установения спрямо касатора конфликт на интереси в интервал от време/2022г и 2024/ ,когато са действали двата нормативни акта.В този смисъл не се констатира твърдяното от касатора нарушение на закона /решение № 257/13.01.2026г по адм. дело № 6040/2025г по описа на ВАС/. Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗПК /отм./ лице заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането и издаването или постановяване на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да се налага санкции в частен интерес. Това лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Въведените с тази норма забрани имат за цел именно да се изключат съмненията в безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията от лицата заемащи публична длъжност. Подписвайки Допълнително споразумение № 1829/04.12.2024г. към Трудов договор № 68/16.10.2021г. за заемане на длъжността Началник отделение по Пневмология и фтизиатрия със своята съпруга – Т. Т. в нарушение на разпоредбата на чл.76 от ЗПК /отм./ касаторът е действал в частен интерес като осигурява на съпругата си възможност за полагане на труд по трудовоправоотношение на нова длъжност,която макар и заемана по силата на спечелен конкурс,представлява нова длъжност,различна от заеманата преди това от нея длъжност в същото лечебно заведение до конкурс, т.е. нематериална облага под формата на помощ, подкрепа и получаване на работа, а в резултата на назначаването на съпругата си на друга по висока титулярна длъжност, свързаното лице ще има възможност за получаване на доходи от извършваната трудова дейност. Въпреки, че в случая задължение за работодателя по силата на чл.128 ал.2 КТ да назначи лицето,спечелило конкурс за заемане на длъжността началник отделение,то в случая при наличието на частен интерес този въпрос е следвало да бъде решен не от изпълнителния директор на болницата, а от друго независимо лице. На основание чл. 70 от Закона за противодействие на корупцията конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Според приложимата разпоредба на закона фактическият състав на конфликта на интереси изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1. лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПК; 2. частен интерес на това лице по смисъла на чл. 71 във връзка с чл. 76 ЗПК, или на свързано с него лице и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба. В случая административният съд вярно и обективно е установил относимата фактическа обстановка по делото. Приел е, че административният орган, издал оспорения административен акт, е имал материална компетентност, като направеният извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 13, ал.1 т.6 от ЗПК. Спазена е формата на акта,както и съдържанието на надлежни мотиви за постановяването му. Обосновани са правните изводи на първоинстанционния съд, че при издаване на административния акт в тази му част не да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените и да налагат неговата отмяна. Релевантните по делото факти касаят осъществяване на трите материалноправни предпоставки, посочени в чл. 70 ЗПК, за да е налице конфликт на интереси по смисъла на закона. Съдът преценявайки установените фактически обстоятелства по делото намира, че конфликт на интереси може да има когато съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Законът и съдебната практика са последователни в разбирането, че е достатъчно лицето, заемащо публична длъжност, да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности, като не е необходимо доказване на резултатно деяние с реални негативни последици. Касаторът е нарушил забраната по чл. 76 от специалния ЗПК. Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Нормата на чл.76 ЗПК въвежда забрана лице, заемащо публична длъжност, да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.Безспорно възможността за получаване на такава облага представлява частен интерес по смисъла на чл. 71 от закона на свързано с него лице по смисъла на §1 т.15, б. “а“ от ДР на закона, поради което правилна е преценката на първоинстанционния съд, че лицето е нарушило чл. 76, изр. 2, предл. 1 от ЗПК. Ирелевантни за установения конфликт на интереси са възраженията на лицето, че същият действал в условията на обвързана компетентност. Действително съпругата на касатора- Т. Т. е била назначена на трудов договор в съответното лечебно заведение,преди касаторът да бъде назначен като изпълнителен директор на болницата.Това обстоятелство обаче не променяна факта на установен конфликт на интереси спрямо касатора,доколкото датата на подписаното от него допълнително споразумение със съпругата му за нова длъжност е след назначението му като директор на болницата и при наличието на частен интерес,касаторът е бил длъжен да се отведе и друго независимо от него лице да прецени необходимостта от сключването на допълнителни споразумения към трудовия договор на съпругата му. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. Именно с оглед избягването на горепосочените съмнения законодателят е въвел забраната по чл. 76 ЗПК, лице, заемащо публична длъжност, да участва във визираните в разпоредбите дейности, включително в издаването или постановяването на актове, в частен интерес. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 1445 от 16.02.2022 г. по адм. д. № 9400/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5739/12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2880/2021 г., VІ отд., Решение № 1690 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11949/2020 г., VІ отд., Решение № 12130/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2020 г., VI отд., Решение № 17114 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9250/2019 г., VІ отд., Решение № 115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1439/2015 г., VII отд., Решение № 6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1791/2014 г., VII отд. и др. В допълнение, за осъществяване състава на конфликта на интереси е без значение дали лицето, заемащо публична длъжност, действа в условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана компетентност, като достатъчно и необходимо условие е извършването на действията в частна полза да е във връзка с правомощията на овластеното лице. По изтъкнатите съображения касационната инстанция намира, че обжалваният съдебен акт в тази му част се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Изводите за законосъобразност на оспорения административен акт обосновават правилност на първоинстанционното съдебно решение в тази му част, което при липсата на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. По отношение на частта от съдебното решение,с което е отхвърлена жалбата на Т. против решението на КПК ,в частта на установен и конфликт на интереси по отношение на Т. Б. Т., в качеството му на изпълнителен директор и представляващ МБАЛ – „Д-р Стамен Илиев“ АД, гр. Монтана и лице, заемащо публична длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПК, респ. лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПКОНПИ (отм.), за това, че е упражнил контролни функции, като е утвърдил с подписа си Протоколи от 17.01.2022г., 15.02.2022г. и 14.03.2022г. за допълнително ДМС на лекари в ОПФ при МБАЛ – АД, гр.Монтана, в частен интерес на свързаното с него лице и негова съпруга – Л. Т., с което е нарушил забраната на чл. 58, изр. първо, предл. шесто от ЗПКОНПИ (отм.),на осн. чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) е наложена глоба в размер на 5000,00лв. /пет хиляди лева/ на Т. Б. Т. за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. шесто от ЗПКОНПИ (отм.), в качеството му на изпълнителен директор и представляващ МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД, гр.Монтана и лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПК, респ. лице, заемащо висша публична длъжност по чл.6, ал. 1,т. 46 от ЗПКОНПИ (отм.),на осн. чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) е отнета в полза на държавата от Т. Б. Т., сума в размер на 1248,15лв. /хиляда двеста четиридесет и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща сбор от полученото от Т. нетно дневно възнаграждение за 17.01.2022г.;15.02.2022г. и 14.03.2022г., на които дати е извършено нарушението на чл. 58, изр. първо, предл. шесто от ЗПКОНПИ (отм.), съставляващо конфликта на интереси,на осн. чл. 81, ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм.) е отнета в полза на държавата от Т. Б. Т., сума в размер на общо 1500,00лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща получената от свързаното с него лице и негова съпруга – Л. Т. материална облага от осъществения конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.) за нарушението по чл 58 изр. първо, предл. шесто от ЗПКОНПИ (отм.) решението на АС-Монтана е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Съображенията на касационния съдебен състав в тази насока са следните: По делото е безспорно, че Т. е лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.46 от ЗПКОНПИ /отм/. Средствата за ДМС се разпределят съгласно чл. 20 и чл. 21 от Вътрешните правила за работните заплати /ВПРЗ/ със заповед на изпълнителния директор по отделения и звена. Разпределението на индивидуалното ДМС в отделенията се определя с протокол от комисия на съответното отделение/звено, съгласно чл. 21 от ВПРЗ. В приложение към същото писмо - справка Т. Т., в качеството на изпълнителен директор на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД - гр. Монтана е разпределил средства за ДМС на годишна база на отделенията в болничното заведение за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. Същият е подписал протоколи, в които е наредил изплащане на допълнителни възнаграждения на всички членове на персонала на лечебното заведение в отделенията,работещи при условията на извънредна епидемиологична обстановка Ковид 19 и натоварване на медицинския персонал, в това число и на съпругата си. Тези протоколи обаче са издадени въз основа на вътрешни правила за определяне на посочените възнаграждения, в които се съдържат критериите и механизма за определянето им. По делото е установено, че преди да бъдат издадени, протоколите за допълнително материално стимулиране на служителите е била провеждана процедурата, предвидена в чл.20, ал.3 от Вътрешните правила за работната заплата приети от Съвета на директорите при МБАЛ „Д-р Стамен Илиев" АД - гр. Монтана – Изпълнителния директор има право да взема решение и прави корекция в сумата на доплащания за отделение/звената и определя със заповед крайните суми за разпределение в отделение, звена и др. Съгласно чл.10 от Методика за образуване на разходите за персонал и работните заплати на медицинския и немедицинския персонал в държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ издадени от Министъра на здравеопазването с рег. № 20-00-527 от 10.07.2019г. изпратени на Изпълнителните директори на държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ – размерът на средствата за допълнително възнаграждение за извършени дейности и постигнати резултати от дейността може да се определя ежемесечно, тримесечно или годишна база от изпълнителния директор/управител на лечебното заведение при спазване на стандартите за финансовата дейност, прилагани от държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове. От приложената по делото Заповед № 3-120А от 15.02.2022г. във връзка с извънредната натовареност на лекарите в отделенията с пациенти с Ковид 19 ОИБ /Отделение по инфекциозни болести/ и ОПФ /Отделение по „Пневмология и фтизиатрия“/ при МБАЛ ,,Д-р Стамен Илиев" АД - гр. Монтана до приключване на извънредната епидемиологична обстановка, изпълнителния директор д-р Т. Т. нарежда да се изплатят средства за допълнително възнаграждение по 500,00 лв. на работещите лекари по трудови договори в съответните отделения в болничното лечебно заведение, считано от 01.01.2022 г. до приключване на извънредната епидемиологична обстановка срещу представени протоколи от съответните отделения. При тези данни, тъй като издателят на протоколите е подписвал предоставените му изчислени от компетентните длъжностни лица размери на ДТВ, не може да се сподели тезата на административния орган за субективно отношение досежно размерите на тези възнаграждения /твърдяната получена облага/. След като в качеството си на ръководен орган на лечебното заведение Т. е подписвал протоколи за определяне за ДТВ на всички служители в съответните отделения в еднакъв размер, не може да се направи извод за наличие на частен интерес, при положение, че се е съобразил с процедурата по определянето им.Ето защо и в тази му част решението на АС-Монтана е постановено в нарушение на чл.58 от ЗПКОНПИ/отм./ и следва да бъде отменено,като се постанови ново решение,с което да се отмени решението на КПК в тази му част. С оглед изхода на спора и при претендиране на разноски от двете страни по компенсация ,поради частичната отмяна и оставяне в сила на решението на първата инстанция разноски на страните не следва да се присъждат по отделно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во вр. предл. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,