Определение № 313 от 26.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 245/2012 г.

Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], със седалище [населено място], подадена чрез пълномощника на ЮЛ, адв. М. С. против определение на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС № 20 от 11.01.2012 год., по ч.т.д.№ 880/2011 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от настоящия частен жалбоподател частна касационна жалба с вх. на СГС № 87061/ 05.10.2011 год. срещу определение на Софийски градски съд № 12869 от 07.09.2011 год., по ч.гр.д. № 11559/2011 год.. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, обосновано със съображения за допуснато нарушение на материалния закон, и на съществените процесуални правила, предвид извършеното десезиране на въззивната инстанция с оттегляне на частната касационна жалба, обективирано в молбата на настоящия частен жалбоподател от 01.09.2011 год.. Ответната по частната жалба страна не е заявила отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол пред друг тричленен състав на ВКС, съдебен акт и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от предприетото обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е счел, че частната касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, тъй като съдебният акт на въззивния съд, постановени по реда на чл.419, ал.1 ГПК, във вр. с подадената от длъжника частна жалба срещу разпореждането за допускане незабавно изпълнение не попада в категорията съдебни актове, за които законодателят в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК изрично и изчерпателно е посочил, че подлежат на касационен контрол. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Законосъобразно предходният тричленен състав на ВКС е приел, че постановеният от въззивния съд по реда на чл.419, ал.1 ГПК съдебен акт е окончателен и не подлежи на последващ инстанционен контрол пред ВКС, тъй като не попада в категорията определения по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Що се касае до обстоятелството, че към датата на постановяване на обжалвания въззивен съдебен акт въззивният съд е бил надлежно десезиран със заявено от частния жалбоподател [фирма], [населено място] на 01.09.2011 год. оттегляне на подадената частна жалба, вх.№ 1021058/13.05.2011 год., поради което произнасянето му е в нарушение на диспозитивното начало, то при отсъствие на възникнало за страната процесуално потестативно правомощие на частна касационна жалба, за касационната инстанция липсва процесуална възможност да се произнесе по съществуващия порок и като е съобразил гореизложеното тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС правилно е приложил процесуалния закон. Отделен в тази вр. остава въпросът, че при наличие на настъпили за частния жалбоподател вреди, произтичащи от постановения недопустим съдебен акт, в каквато насока са изложени доводи в настоящата частна жалба, за последния съществува предвиден от законодателя процесуален ред за защита, който не е предприетият по реда на чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. Водим от тези съображения и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС