Определение № 1825 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1316/2024 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Казакова от гр. Варна, подадена чрез адв. Славов, срещу определение № 3636 от 19.12.2023 г., постановено по адм. дело № 1550/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната на определението и връщане на делото на друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началника на РДНСК - Варна, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Варна, на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, връща частната жалба, подадена от И. Казакова, срещу определение № 3194/10.11.2023 г., постановеното по адм. дело № 1550/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на И. Казакова срещу отказ на началника на РДНСК – Варна за издаване на заповед по чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, обективиран в писмо изх. № РС-ВН2273-00-508/09.06.2023 г., и е прекратено производството по делото. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че частният жалбоподател не е изпълнил дадените му от съда указания за отстраняване на нередовност по подадената частна жалба. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 213а, ал. 1 от АПК съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната жалба или протеста и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му, като когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В конкретния случай от данните по делото е видно, че от И. Казакова е била подадена частна жалба срещу определение № 3194/10.11.2023 г., постановеното по адм. дело № 1550/2023 г., която е била подписана и подадена чрез адв. Славов. С разпореждане № 9947 от 23.11.2023 г. съдът е оставил без движение така подадената частна жалба, като е указал на частния жалбоподател да представи пълномощно на адв. Славов за подаване на жалбата. Разпореждането е връчено на 30.11.2023 г. лично на адв. Славов на посочения в частната жалба съдебен адрес, като с последваща молба адв. Славов е уведомил съда, че към първоначалната жалба е приложено адвокатско пълномощно, което важи за „всички“ инстанции. Видно от приложения към първоинстанционната жалба договор за правна защита и съдействие от 07.07.2023 г., И. Казакова е упълномощила адв. Славов да я представлява по дело пред Административен съд – Варна с отбелязване да „води делото до приключването му пред всички инстанция /ии/“. При тези данни настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице нередовност на подадената частна жалба срещу прекратителното определение, доколкото същата е била подписана именно от адв. Славов, изрично упълномощен да извършва процесуално представителство от името на И. Казакова – частен жалбоподател, пред всички инстанции, т. е. и пред касационна съдебна инстанция. Като е приел обратното и е констатирал неотстранена в срок нередовност на подадената частна жалба, основание за връщане на жалбата, първоинстанционният съд е процедирал незаконосъобразно. По тези съображения обжалваното определение се явява неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне на Административен съд – Варна за извършване на последващи процесуални действия във връзка с администрирането на подадената частна жалба срещу определение № 3194/10.11.2023 г., постановеното по адм. дело № 1550/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. С оглед изхода от спора и на основание чл. 213а, ал. 9 от АПК на частния жалбоподател следва да се присъди своевременно заявеното и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие. По отношение на претендираното присъждане и на заплатената държавна такса в размер на 30 лева, следва да се има предвид, че доколкото съгласно чл. 213а, ал. 7 от АПК за настоящото производство държавна такса по частната жалба не се дължи, то същата е недължимо внесена и за частния жалбоподател съществува правната възможност с нарочна молба и посочване на банкова сметка да поиска нейното възстановяване. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,