Определение № 6583 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10388/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чрез процесуален представител юрк. Манолов, за допълване на решение № 4289 от 09.04.2024г., постановено по адм. дело № 10388/2023г. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските. В искането се сочи, че съдът е пропуснал да присъди разноски за заплатена държавна такса за производството пред касационната инстанция. Ответниците по искането - „Трегер“ ООД и „Софийска вода“ АД не вземат становище по искането за допълване на решението. Според настоящия съдебен състав предявеното искане за допълване на влязло в сила решение в частта му за разноските е процесуално недопустимо по следните съображения: С решението, чието допълване се иска, е отменено решение № 1049 от 30.08.2023 г. по адм. дело № 1174/2022 г. по описа на Административен съд София-област, като вместо това е отхвърлена жалбата на „Трегер“ ООД против решение № 784/13.10.2022 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-383/2020 г., и „Трегер“ ООД е осъдено да заплати на Софийска вода“ АД и на Комисия за защита на конкуренцията направените по делото разноски, възлизащи на 19 560 лв., съответно – 400 лв. В полза на КЗК е присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции – по 200 лв. за всяка инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, но не е присъдена сумата от 500 лв., представляваща внесена държавна такса за подадената касационна жалба, която сума е предмет на настоящото искане. Действително в съдебно заседание на 06.03.2024г. процесуалният представител на КЗК е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и заплатената държавна такса, но по делото не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Видно е, че съдебният състав се е произнесъл по искането за разноски, направено от процесуалния представител на КЗК, поради което настоящото искане по същността си представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, а не за неговото допълване, както неправилно е посочил искателят. По силата на чл. 80, изречение второ ГПК, страната, която не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, няма право да иска изменение на решението в частта на разноските. При липсата на представен списък по чл. 80 ГПК, какъвто е настоящият случай, в хипотезата, при която се иска изменение на решението в частта му за разноските, и по аргумент от т. 8 и 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на решението е недопустима за разглеждане поради ненадлежно упражнено право да се иска изменение на съдебния акт в частта му за разноските. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение