Определение № 4170 от 19.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1849/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител старши юрисконсулт С. Т.- С. срещу определение № 195/07.02.2023 г. по в.гр.д. № 565/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на същата страна по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Правят се доводи, че присъдения размера на адвокатското възнаграждение от 1000 лв. в полза на ищеца е завишен и неправилно определен. Твърди се, че по делото не са представени релевантни доказателства касаещи заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира се отмяна на обжалваното определение, и редуциране на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение. Ответника по жалбата Н. М. П. не е депозирал писмен отговор и не е взела становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение Окръжен съд- Стара Загора е приел, че предмет на въззивното производство са били два кумулативно обективно съединени иска, съответно с цена от 1 000 лв. до 5 000 лв. и с цена до 1 000 лв., като с въззивното решение по делото е било потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд – Стара Загора, с което Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” е осъдена да заплати на Н. М. П. сумите от 4 932,61 лв.- обезщетение за неползван допълнителен отпуск, и от 298,32 лв. -мораторна лихва за периода от 01.12.2020 г. до 06.07.2022 г. Позовал се е на разпоредбите на чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2 т.1 и т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, и е посочил, че минималният размер на дължимото на адвоката възнаграждение в този случай се определя като сбор от минималните възнаграждения за всеки иск е в размер на 875,28 лв. Приел е, че заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение от 1000 лв. не се явява прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а според чл.78 ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Настоящият състав споделя направените изводи в обжалваното определение. Съдът правилно е преценил, фактическата и правна сложност, че се касае за два кумулативно обективно съединени иска с различен предмет на доказване, че предметът на доказване на главния иск касае установяване на некомпенсиран извънреден труд за голям период от време, и че страната е била защитавана своевременно и активно от процесуалния си представител. В случая въззивният съд е присъдил по-висок размер от минималния, изхождайки от вътрешното си убеждение и като е взел предвид посочените по-горе обстоятелства. Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че липсват доказателства относно действителното заплащане на адвокатско възнаграждение от ищеца за въззивното производство. Пред въззивната инстанция, въззиваемият П. е представил заедно със списъка на разноските по чл.80 ГПК, и договор за правна защита и съдействие от 15.09.2022 г., сключен между него и адвокат Н. П. от АК- С., от които е видно, че размерът на договореното възнаграждение е 1000 лв., както и че сумата е била заплатена в брой. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение