Определение № 7158 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1018/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по частната жалба на Областен управител на област София против определение № 36333 от 05.11.2025г., постановено по адм.д. № 8918/2025г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на определение № 34041 от 17.10.2025г., постановено по настоящяото делото в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба Д. А. С. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба и моли оспореното определение да се остави в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е отхвърлил молбата на областен управител на област София за изменение на определение № 34041 от 17.10.2025г. в частта за разноските. Съдът е приел, че по искането за извършване на административна услуга, същата е била извършена след подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ за извършването й от административния орган, както и че с поведението си органът е станал причина за образуване на делото. Оставил е без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ, доколкото същият е бил оттеглен, но е осъдил органа за разноски в размер на 1100лв. Съдът в мотивите си е обсъдил приложението на мотивите към дело C-438/22 от 25.01.2024г., като е приел, че критериите за намаляване на адвокатското възнаграждение, установени там, не са приложими към настоящия правен спор. Определението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че възражението на областния управител на област София за прилагане на решение № дело C-438/22 от 25.01.2024г. на СЕС е неоснователно. Съдът обосновано и правилно е приел, че с оглед конкретните обстоятелства по делото не може да се приеме, че адвокатската услуга не е била извършена добросъвестно и в пълен размер, независимо от оттегляне на оспорения мълчалив отказ. Правилно съдът е преценил, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е съобразен с минималните размери на възнагражденията, посочени в Наредба №1/09.07.2004г. на ВАдвС, която е приета по законовата делегация на чл. 36 ЗА, не е отменена понастоящем и продължава да бъде осреднено и пропорционално съобразяване на положения адвокатски труд със сложността от фактическа и правна страна на вида и характера на делата. С оглед на изложеното, ВАС