Решение № 7696 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1265/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Savencia SA/Савенсиа СА, със седалище и адрес: 42 rue Rieussec, 78220 Viroflay, Франция, чрез представител по пълномощие – адв. Е. Милър от Адвокатска колегия – София срещу Решение № 41143/09.12.2025 год., постановено по административно дело № 7235/2025 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушаване на материалния закон, необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В подкрепа на това твърдение е заявено, че първоинстанционния съд незаконосъобразно е приел, че няма основание по чл. 36, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО за заличаване на регистрацията на оспорената по-късна марка с рег. № 75162 TERTER. По мнение на оспорващия, първоинстанционният съд необосновано е приел, че между по-ранната марка TARTARE и по-късната марка TERTER съществува концептуална разлика, която преодолява визуалното сходство между тези марки, което е в степен от средна към висока, и фонетичното сходство между тези марки, което е в средна степен, като съдът не е формулирал надлежни мотиви, които да обосноват този извод. Противно на възприетото от съда, касационният жалбоподател счита, че между марките TARTARE и TERTER не съществува ясна и отчетлива смислова разлика, която да е достатъчна, за да компенсира добре изразените визуално и фонетично сходство между знаците. Заявено е също, че в случая, предпоставките за приложение на правилото за неутрализация не са реализирани. Допълнено е и с твърдението, че нито един от знаците TARTARE и TERTER не носи значение, което е достатъчно ясно и определено и което би било разбрано от релевантния потребител в България, като в подкрепа на това твърдение са развити обстоятелствени съждения. По отношение на извода на съда за наличието на съществена концептуална разлика между марките TARTARE и TERTER, оспорващия твърди, че мотивите на съда в подкрепа на този извод не се основават на надлежни факти и доказателства, предявени в първоинстанционното производство. В този смисъл е заявено, че съществуването на едно село и няколко улици, кръстени някому, не означава, че потребителите свързват имената на това село и на тези улици с определен смисъл. Според касатора, няма надлежни доказателства, които да демонстрират вероятност, че името TERTER би се свързало от релевантната българска публика с ясно и определено значение. Заявено е и твърдение, че между по-ранната марка TARTARE и по-късната марка TERTER не е налице достатъчно ясно и категорично смислово различие, което да неутрализира визуалното и фонетично сходство между марките. Твърди се също, че първоинстанционният съд е допуснал грешка при формиране на цялостната преценка за вероятността от объркване между процесните марки, като е игнорирал релевантните фактори от съществено значение за вероятността от объркване. В тази връзка е заявено, че съдът е пропуснал да обсъди факти и доказателства от значение за делото, а именно фактите и доказателствата относно придобитата отличителност на по-ранната марка TARTARE. Оспорена е също така и констатацията на съда, относно съществуването на разлика между кръга потребители на по-ранната марка TARTARE и кръга потребители на по-късната марка TERTER. Противно на възприетото от съда, касаторът твърди, че в случая, потребителите на идентични стоки мляко и млечни произведения в клас 29 напълно съвпадат, поради което няма разлика между потребителите на стоки с марка TARTARE и потребителите на стоки с марка TERTER. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски. В съдебно заседание, касаторът чрез процесуален представител – адв. Ф. Божинова от Адвокатска колегия – София поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи и заявява искане за отмяна на оспореното съдебно решение. Ответникът – „ЕЛВИ“ ООД с ЕИК 107520702, със седалище и адрес на управление в с. Велковци, общ. Габрово, представлявано от управителите И. Д. Д. и В. В. К., чрез представител по пълномощие – адв. М. Радулова от Адвокатска колегия – София, представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба с твърдения за необоснованост, неоснователност и недоказаност. По подробно развити доводи е приет за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че средният български потребител може да направи ясна концептуална разлика между двете марки. Доводите на ответника са допълнени и с твърдението, че принципът на неутрализация се прилага трайно и последователно от Съда на ЕС и е обективиран в редица решения, част от които са цитирани в писмения отговор. По мнение на ответника, касаторът не твърди, нито представя доказателства за повишена отличителност на марка, като липсват и данни за възприятията на релевантната публика, които са ключови при преценката за придобита отличителност. С оглед така заявените твърдения, от страна на ответника е заявено искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Заявено е и искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. М. Радулова оспорва касационната жалба, като поддържа доводите, обективирани в писмения отговор. Заявява искане за оставяне в сила на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – председател на Патентно ведомство на Република България, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт М. Петкова, в съдебно заседание заявява, че не оспорва касационната жалба, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение, състав на Административен съд – София-град е отменил по жалба на „ЕЛВИ“ ООД Решение № РС-66 от 28.04.2025 год. на председателя на Патентно ведомство, с което е заличена частично регистрацията на марка с рег. № 75162 TERTER, словна, за стоките „мляко и млечни произведения, хранителни масла и мазнини, бита сметана, извара, кисело мляко, масло, млечни напитки, млечни продукти, сметана, суроватка, сирене, кашкавал“ от клас 29 на МКСУ. Със съдебния акт, в тежест на административния орган са присъдени и разноски в размер на 2 300 лева. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Административното производство пред Патентно ведомство е образувано по повод искане с вх. № 1310088/15.09.2015 год. от Savencia SA, Франция за частично заличаване на регистрацията на марка с рег. № 75162 TERTER, словна по отношение на стоките от клас 29 на МКСУ „мляко и млечни произведения, хранителни масла и мазнини, бита сметана, извара, кисело мляко, масло, млечни напитки с преобладаващо съдържание на мляко, млечни продукти, сметана млечни произведения, суроватка, сирене, кашкавал“. Искането е с правно основание чл. 36, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и е мотивирано с обстоятелството, че искателя е притежател на марка с международна регистрация № 301130 TARTARE (словна), която е с признато действие на територията на Република България за стоките от клас 29 на МКСУ „всички хранителни продукти“. Притежател на атакуваната марка с рег. № 75162 TERTER, словна е „ЕЛВИ“ ООД (предишен „Фикосота Синтез“ ООД). Марката е заявена на 27.05.2010 год. и е регистрирана на 15.09.2010 год. за стоки от класове 16 и 29 на МКСУ. Регистрацията на марката е със срок на действие до 27.05.2030 год. На основание чл. 76, ал. 1 от ЗМГО, с уведомления от 13.07.2020 год. и 27.07.2020 год., екземпляр от искането за заличаване и придружаващите го материали са изпратени на притежателя на марката с рег. № 75162 TERTER, като е указан и срока за възражения. В срока, маркопритежателят е направил възражение, с което напълно е отхвърлил твърденията на искателя за сходство между процесната и по-ранната марка. С оглед направено от притежателя на марката възражение против искането за заличаване и разменена между страните кореспонденция, със съобщения от 20.09.2021 год. и 29.04.2024 год., материали са изпратени на искателя, който с писма от 22.10.2021 год. и 29.05.2024 год. е развил съображения, с които не приема аргументите на ответната страна. В хода на производството по заличаване, след извършена служебна проверка е установено, че маркопритежателя е подал насрещно искане за отмяна на действието на противопоставената по-ранна марка с международна регистрация № 301130 TARTARE. С оглед на това, с Решение № 7/14.01.2016 год. на председателя на Патентно ведомство, производството е спряно, като впоследствие, след отпадане на основанието за спиране, с Решение № 218/25.06.2020 год., производството е възобновено. След извършена допълнителна проверка е установено наличието и на други искания за отмяна на по-ранната марка, в резултат на които, производството отново е било спирано с Решения №№ 251/07.08.2020 год. и РС-331-1/11.05.2021 год., съответно възобновявано с Решения №№ РС-274-1/09.09.2021 год. и РС-74-1/22.03.2024 год. При тези фактически обстоятелства, председателят на Патентно ведомство е постановил Заповед № З-327-1/14.04.2025 год. (предходно отменени Заповед № 138/25.02.2025 год. и № 493/28.10.2015 год.), с която е назначил състав за разглеждане на искане с вх. № 1310088/15.09.2015 год. за заличаване регистрацията на марка с рег. № 75162 TERTER, словна, който състав следва да изготви становище за вземане на решение по искането. След анализ на подаденото искане, възраженията на страните и ангажирания доказателствен материал, назначеният състав е изготвил становище в което е формулиран извод, съгласно който искането за частично заличаване на регистрацията на марка с рег. № 75162 TERTER, словна, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО следва да се уважи и регистрацията на марката да бъде заличена за стоките от клас 29 на МКСУ „мляко и млечни произведения, хранителни масла и мазнини, бита сметана, извара, кисело мляко, масло, млечни напитки с преобладаващо съдържание на мляко, млечни продукти, сметана млечни произведения, суроватка, сирене, кашкавал“. При мотивиране на този извод, съставът е анализирал по-ранното право на марка, като сравнението на датата на заявяване на атакуваната марка – 27.05.2010 год. и датата на териториалното разрешение за България за международната регистрация на марка с № 301130 – 01.10.1990 год. е показало, че в полза на Savencia SA, Франция е възникнало по-ранно право върху марка. При извършения анализ за идентичност или сходство на стоките, съставът е формирал извод, че „мляко и млечни произведения, хранителни масла и мазнини, бита сметана, извара, кисело мляко, масло, млечни напитки с преобладаващо съдържание на мляко, млечни продукти, сметана млечни произведения, суроватка, сирене, кашкавал“ от процесната марка са идентични на стоките на по-ранната марка „всички хранителни продукти“, тъй като представляват отделни категории продукти от групата на храните, произведени на база на мляко, масло и хранителни мазнини. При извършеното сравнение на марките, съставът е посочил, че преценката включва наличието на фонетично, визуално и смислово сходство. От извършения анализ, съставът е заключил, че сравняваните знаци се извеждат като фонетично сходни в средна степен, защото, като последователност при изговарянето им в цялост се припокриват в четири съгласни T-R-T-R, две от които R и T са разположени една до друга в средата на думите. По отношение на визуалното сходство, с оглед съвпадението в четирите знака T-R-T-R, разположени на едно и също място в редица, сравняваните марки са определени като сходни в средна степен. По отношение на семантиката, съставът е приел, че марките не са сходни, доколкото атакувания знак TERTER се разпознава, като името на българска владетелска династия Тертер и като наименование на село в Североизточна България, докато по-ранната марка TARTARE се свързва с името на студен сос на млечна основа и с вид ястие от сурово ситно накълцано месо. В заключение на този анализ, съставът е приел, че марките са фонетично и визуално сходни в средна степен и семантично несходни. По отношение на вероятността от объркване, съставът е приел, че с оглед направеното сравнение между марките, дори те да се разминават като значение, преценени в цялост са сходни. С оглед на това и при съобразяване с принципа за взаимовръзка между релевантните фактори, заключението е за съществуването на вероятност от объркване на потребителите. Като е приел доводите на състава за основателни, председателят на Патентно ведомство е постановил Решение № РС-66-1/28.04.2025 год., с което на основание чл. 76, ал. 7, т. 2 от ЗМГО заличава регистрацията на марка с рег. № 75162 TERTER, словна за стоките от клас 29 на МКСУ „мляко и млечни произведения, хранителни масла и мазнини, бита сметана, извара, кисело мляко, масло, млечни напитки с преобладаващо съдържание на мляко, млечни продукти, сметана млечни произведения, суроватка, сирене, кашкавал“. В мотивите на административния акт са възпроизведени фактическите установявания и правните изводи, обективирани в становището на състава. Недоволен от така постановения административен акт, маркопритежателят „ЕЛВИ“ ООД е оспорил решението на председателя на Патентно ведомство пред Административен съд – София-град. В хода на съдебното производство е допусната, изготвена и приета от съда съдебно-маркова експертиза. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е посочило, че при сравнителен анализ на марките TARTARE и TERTER се установява, че те са визуално сходни в средна до висока степен, фонетично сходни в средна степен, а в смислово отношение се различават. При сравнението на стоките, вещото лице е заключило че същите са идентични, доколкото всички стоки от клас 29 на атакуваната марка попадат в общата категория „всички хранителни продукти“ от клас 29 на по-ранната марка. По отношение на вероятността за объркване на потребителите, вещото лице е отговорило, че съществува вероятност за объркване между сравняваните словни марки TARTARE и TERTER. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при правилно приложение на материалния закон. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение на председателя на Патентно ведомство, съдът е споделил доводите на административния орган, потвърдени и от заключението на вещото лице, относно наличната идентичност между стоките на сравняваните марки, както и наличното визуално сходство от средна до висока степен, фонетично сходство от средна степен и липсата на смислово сходство между сравняваните марки TARTARE и TERTER. Независимо от горното, съдът е приел за неправилно възприятието на административния орган, че смисловото различие между марките не е достатъчно да преодолее визуалното и фонетично сходство. Посочено е, че в случая от съществено значение е преценката, дали значението на думите може да бъде разбрано незабавно и еднозначно от значителна част от релевантните потребители, поради което съдът е анализирал релевантният кръг потребители на стоките с двете марки поотделно. При този анализ, съдът е формирал следните изводи: По отношение на марката TERTER, съдът е посочил, че кръгът на потребители са купувачи на едро и дребно в България, доколкото марката не притежава международна регистрация. След анализ на населението на България във възрастов аспект, съдът е приел, че в случая, кръгът на потребители на процесната марка е основно от възрастно население, на което, когато прочете думата Тертер, му става незабавно и еднозначно ясно какъв е смисълът й – име на династия български владетели. В подкрепа на това, съдът се е позовал и на обстоятелството, че едно населено място и улици в много градове носят това име - с. Тертер в община Кубрат, област Разград, както и улици с името „Тертер“ в София, Кюстендил, Сливен, Стражица, Русе и др. В този смисъл е прието, че за българските граждани, релевантни потребители на процесните стоки, значението на тази дума е недвусмислено и то не се променя от това дали думата е изписана на латиница или на кирилица. Мотивите на съда са допълнени и с твърдението, че доколкото процесната марка няма международна регистрация и поради различните културни особености в България, релевантния кръг потребители от тази държава има различно възприятие за значението на марката. Относно кръгът от потребители на марката TARTARE, съдът е посочил, че това са купувачи на едро и дребно от целия Европейски съюз, които еднозначно и ясно възприемат значението на думата Тартар – кулинарно ястие, т.е. продукт за храна – сос или ястие от сурово месо или риба. Според съда, доколкото в кулинарията продуктите за храна, означени с това име, не произхождат от българската кухня, релевантният кръг потребители в България не винаги познава съдържанието, рецептурата и начина на приготвяне на тези ястия. Мотивите на съда по отношение на релевантния кръг потребители на марката TARTARE са допълнени и с анализ на представените от искателя 20 броя фактури, от които се установява, че в България с по-ранната марка са продавани деликатесни сирена – Италия и Прованс, паричните разходи за които са 7 пъти по-ниски от разходите за саламурени сирена. Този факт, съчетан с обемите на продажбите на процесните деликатесни сирена в приложените по делото фактури е мотивирал съда да приеме, че стоките с марката TARTARE не са особено познати и търсени на българския пазар. Допълнено е и с аргумента, че същите се предлагат като микс от малки тартове, на цени над средните за 100 гр. По мнение на съда, тези фактори обуславят извод, че стоките, обозначени с по-ранната марка имат ниска степен на отличителност сред потребителите в България и не се купуват регулярно, освен на промоция. В съответствие с така очертания кръг потребители на стоките, означени с двете марки, и ясната и еднозначна смислова разлика в значението на думите на марките, съдът е формирал извод, че няма особена вероятност от объркване на потребителите, доколкото става въпрос за думи с различно значение, което се разбира недвусмислено от значителната част от релевантните потребители при ниска отличителност на по-ранната марка. В този смисъл, според съда концептуалната разлика преодолява средното към високо визуално и средното фонетично сходство между знаците на марките. При така обоснованите мотиви, първоинстанционният административен съд е приел, че процесната марка с рег. № 75162 TERTER, словна не е сходна с по-ранна марка № 301130 TARTARE, словна, и няма вероятност потребителите да се объркат при покупката на посочените стоки нито пряко, нито непряко. С оглед на това, съдът е приел, че процесното решение е незаконосъобразно и като такова го е отменил, като в тежест на административния орган е присъдил и разноски. След анализ на заявените от страните твърдения, събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази приложимия закон, настоящият касационен състав намира оспореното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и че при издаване на акта са спазени административнопроизводствените правила, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви на обжалваното решение. Настоящият касационен състав споделя решаващия извод на първоинстанционния административен съд, относно материалната незаконосъобразност на решението на председателя на Патентно ведомство. В настоящия случай, административното производство по заличаване на процесната марка се е развило в хипотезата на чл. 36, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Разпоредбата на чл. 36, ал. 3, т. 1 от ЗМГО указва, че регистрацията на марка се заличава и когато марката е регистрирана в нарушение на чл. 12. От своя страна, чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО предвижда, че когато е подадена опозиция съгласно чл. 52, не се регистрира марка когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че за да е налице осъществен фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: по-ранно право на марка; идентичност или сходство между стоките или услугите на атакуваната и по-ранната марка; идентичност или сходство между атакуваната и по-ранната марка; вероятност от объркване. В настоящото производство, липсва спор между страните относно наличието на първите две кумулативно изискуеми предпоставки – по-ранното право на марка и наличието на идентичност между стоките на атакуваната и по-ранната марка. По отношение на оценка на степента на сходство на марките следва да се извърши анализ в тяхната цялост при съобразяване с техните отличителни и доминиращи елементи. От друга страна, сравнението между марките включва преценка за наличието на фонетично, визуално и смислово сходство, което трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се отчитат техните отличителни и доминиращи елементи. По отношение на фонетичното сходство, споделими са доводите на председателя на Патентно ведомство, изцяло потвърдени и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-маркова експертиза, за наличие на фонетично сходство в средна степен. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че по-ранната марка TARTARE може да се произнесе като T-A-R-T-A-R (тартар) от потребителите, запознати с правилата на френския език или като T-A-R-T-A-R-E (тартаре) по правилата на българския език за прочитане на всяка буква. От друга страна, атакуваната марка TERTER се произнася с шестте си звука като T-E-R-T-E-R (тертер). В случая, разликата във фонетично отношение между двата знака се състои само в състава на двата гласни звука А и Е, поставени между идентични съгласни, което обосновава много сходното фонетично звучение. По тези съображения, фонетичното сходство се определя като такова в средна степен. Настоящият съдебен състав споделя и доводите на административния орган за наличието на визуално сходство в средна до висока степен между сравняваните марки. В случая, сравняваните марки са съставени само от един елемент TARTARE (на по-ранната) и TERTER (на атакуваната), които са изписани на латиница, като липсват фигуративни или цветови елементи, които да обосноват различно визуално възприятие. Марките се състоят от съответно 7 и 6 букви, като буквите T-RT-R съвпадат като местоположение в състава на сравняваните знаци. Споделими са и доводите за липсата на смислово сходство между сравняваните марки, доколкото думата TARTARE е навлязла в българския език от френския и се използва в кулинарията, като обозначава сос тартар (студен сос на млечна основа) или стек тартар (ястие от сурово ситно накълцано месо), докато марката TERTER се свързва с име на български владетел от династията Тертер, управлявала по времето на Второто българско царство в края на XIII и началото на XIV век, както и с населено място – село в Североизточна България. При тези фактически данни, основният спор между страните се заключава в отговора на въпроса – доколко наличното фонетично и визуално сходство между сравняваните марки може да бъде преодоляно от явното смислово различие, до степен да предотврати вероятността от объркване. При отговора на този въпрос, настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд. В настоящия случай, както обосновано е посочил и процесуалния представител на маркопритежателя, при оценката на сходството между марките в тяхната цялост следва да се вземе предвид и т.нар. принцип на „неутрализация“, установен в практиката на Съда на ЕС. Съгласно този принцип, когато поне една от сравняваните марки има ясно значение, което потребителите могат веднага да разберат, получената концептуална разлика може да компенсира визуалното и фонетично сходство между сравняваните марки. В тази връзка, основателно е направеното позоваване на Решението по дело C-361/04 P (Claude Ruiz-Picasso и др. срещу СХМ/DaimlerChrysler AG), постановено от Съда на Европейския съюз на 12 януари 2006 год., в параграф 20 от което съда приема, че „ … когато значението на поне един от двата разглеждани знака е ясно и конкретно, така че да може да бъде възприето незабавно от съответната общественост, концептуалните разлики между тези знаци могат да неутрализират визуалните и фонетичните им сходства“. В същия смисъл са и Решение от 5 октомври 2017 год. по дело C-437/16 (Wolf Oil срещу EUIPO) – параграфи 43 и 44, Решението от 17 септември 2020 год. по съединени дела C-449/18 P и C-474/18 P и др. Така цитираната практика на СЕС, разгледана в светлината на настоящия правен спор потвърждава формирания от първоинстанционния съд извод, че смисловото различие между сравняваните марки е достатъчно, за да преодолее визуалното и фонетично им сходство. При формиране на този решаващ извод, съда обосновано е очертал кръга от релевантни потребители на стоките от двете марки. В този смисъл следва да се има предвид и следното: Доколкото процесната марка TERTER не притежава международна регистрация и стоките на тази марка се разпространяват на територията на страната, кръгът от релевантни потребители се очертава от купувачи на едро и дребно в България. В този смисъл и с оглед специфичните културни особености в България, релевантният кръг потребители, произхождащ от страната, има различно възприятие за значението на марката, за разлика от потребителите, произхождащи от друга държава. От друга страна, смисловото значение на думата „Тертер“ е добре познато на българските потребители, доколкото владетелите от рода Тертер имат значимо присъствие в българската история и присъстват в учебните програми по предмета история. Тези обстоятелства се подсилват и от посочения от първоинстанционния съд факт за наличието на населено място с името Тертер, както и улици в множество български градове със същото име. Съществено значение при определяне на релевантния кръг потребители на процесната марка е и обстоятелството, че стоките от клас 29 на марката TERTER съставляват основни хранителни продукти с ежедневна употреба - мляко и млечни произведения, хранителни масла и мазнини, бита сметана, извара, кисело мляко, масло, млечни напитки, млечни продукти, сметана, суроватка, сирене, кашкавал. От друга страна, кръгът от релевантни потребители на марката TARTARE, с оглед международната й регистрация, следва да бъде очертан сред купувачи на едро и дребно в множество страни, в които се разпространяват стоки под тази марка. Така очертания кръг от потребители безспорно биха възприели думата Тартар с международното й смислово значение – продукт от кулинарията - предястие от ситно нарязано или смляно сурово месо или студен сос на майонезна основа. Съобразявайки горните доводи и предвид ясната и еднозначна смислова разлика в значението на думите на марките, съдът намира, че няма особена вероятност от объркване на потребителите, доколкото става въпрос за думи с различно значение, което се разбира недвусмислено от значителната част от релевантните потребители. В този смисъл, както правилно е приел и първоинстанционния съд, концептуалната разлика преодолява средното към високо визуално и средното фонетично сходство между знаците на марките. Липсата на вероятност от объркване на релевантните потребители, включваща възможност за свързване с по-ранната марка се подсилва и от данните за разпространение на стоки с противопоставената марка TARTARE. От страна на искателя са представени общо 20 броя фактури за извършени продажби в периода от 07.08.2007 год. до 31.01.2012 год. и то до само двама получатели – „Еврофуудс“ ООД гр. София и „Универсал Милк“ ООД гр. София. От фактурите се установява също, че стоките, разпространявани под тази марка са деликатесни сирена - Tartare сирене (специално – Прованс и специално – Италия) в разфасовки от по 100 гр. Тази фактически установявания потвърждават формирания от първоинстанционния съд извод за липса на вероятност от объркване на релевантните потребители, доколкото стоките с марката TARTARE, като деликатесни сирена, предлагани в ограничени количества и в ограничен географски регион значително се различават от стоките от клас 29 на процесната марка TERTER, съставляващи основни хранителни продукти, предназначени за ежедневна употреба и разпространявани на територията на цялата страна. Без опора в мотивите на съдебния акт е и твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил заявените от страната твърдения относно придобитата отличителност на по-ранната марка TARTARE. Анализирайки представените доказателства (цитираните 20 бр. фактури), относно разпространението на стоки с марката TARTARE, първоинстанционният съд е приел, че анализа на обемите на продажби на процесните деликатесни сирена, води до еднозначен извод, че тези стоки не са особено познати и търсени на българския пазар. Този факт е обусловил извода, че стоките, обозначени с по-ранната марка имат ниска степен на отличителност сред потребителите в България и не се купуват регулярно. В съответствие с горните мотиви, обоснован се явява извода на първоинстанционния административен съд, че марката с рег. № 75162 TERTER, словна не е сходна с по-ранна марка № 301130 TARTARE, словна, и няма вероятност от объркване на потребителите, включваща възможност за свързване с по-ранната марка. По изложените съображения и поради липсата на две от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, в случая не са налице материалноправните основания за заличаване на марката с рег. № 75162 TERTER, словна, поради което, решението на председателя на Патентно ведомство се явява незаконосъобразно. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане, на основание чл. 228, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 1 200 евро, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им заплащане. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,