Определение № 109 от 07.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 241/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Ц. И. срещу определение по гр.д.№5319/2018 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на В. Ц. И. - ответник по предявените срещу него искове по чл.422 от ГПК, за допускане на обезпечение в негова полза, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№20177530401429 на ЧСИ С. Б.. В жалбата се излагат съображения, че разпореждането е неправилно с оглед практиката на С., формирана с решение от 14.03.2013 г. по дело С-415/11 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: В случая жалбоподателят е поискал от въззивната инстанция в производство по предявен, след подадено възражение, иск по чл.422 от ГПК, спиране на изпълнително дело, образувано въз основа на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, издадени на основание чл.417 от ГПК, като с обжалваното определение, искането е оставено без уважение. За да постанови определението си съставът на САС е приел, че право на обезпечение по чл.389 от ГПК има ищецът, но не и ответникът, който може да защити правата си по реда и в сроковете по чл.420 от ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното пред него определение не попада сред определенията по чл.274, ал.2, вр. ал.1 от ГПК. Същото не прегражда по–нататъшното развитие на производството, а от друга страна в разпоредбите на ГПК не е предвидена изрично възможност това определение да бъде обжалвано - такава възможност съществува за определенията, с които съдът се произнася по молба на ищеца за допускане на обезпечение на предявения иск, както и за определенията, с които съдът се произнася по молба за спиране на незабавно изпълнение, но само когато последните са постановени в развиващото се пред заповедния съд производство по чл.420 от ГПК, с каквото в случая липсват данни заповедният съд да бил сезиран /в този смисъл определение №270 от 30.04.2014 г. по ч.т.д.№445/2014 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №164 от 07.04.2016 г. по ч.т.д.№515/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и определение №525 от 17.12.2018 г. по ч.т.д.№2488/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/. С оглед изложеното частната жалба се явява недопустима, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение