Определение № 1139 от 24.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 8/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД, представлявано от адв. В. Н., срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 177 от 03.04.2023г. по в.т.д. № 661/2021г. на САС, ТК, 13 състав. Частният жалбоподател поддържа, че с обжалваното разпореждане е издаден изпълнителен лист въз основа на въззивното решение, постановено по недопустимо предявения в производството след размяна на книжата осъдителен иск на синдика. Сочи, че искът по чл.135 ЗЗД, предявен от „Интермекс СД“ ООД с оглед твърдяното от него качество на кредитор, с цел попълване на масата на несъстоятелността има характера на конститутивен иск и този кредитор няма осъдително притезание към третото лице по отношение на предаване на владение или държане на имота. Излага и съображения, че в случая не са налице предпоставките на чл.404, ал.1, предл.2 ГПК, тъй като осъдителната част от диспозитива на съдебното решение е под условие и е обусловена от уважаване на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД и поради това разпореждането на издаване на изпълнителен лист за осъдителната част от диспозитива е преждевременно. Намира, че обжалваното разпореждане се явява овластяване за извършване на изпълнителни действия по отношение на имущество на длъжника, което е недопустимо съгласно чл.638, ал.1 ТЗ. Сочи още, че съгласно диспозитива на съдебното решение държането на имота следва да бъде предадено в масата на несъстоятелността, а не на „Интермекс СД“ ООД, по отношение на когото е недопустимо да провежда принудително изпълнение в качеството на взискател. Поради това моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба „Интермекс СД“ ООД представя отговор, с който я оспорва. Поддържа, че в издадения изпълнителен лист изрично е посочено, че ревандикираните имоти следва да бъдат предадени на длъжника за попълване на масата на несъстоятелността. Излага съображения за неправилност на оплакването, че не е бил налице предявен допустим осъдителен иск и сочи, че част от доводите в подадената частна жалба са по същество на спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частните жалби са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което са допустими. С решение № 582 от 18.08.2022г. по в.т.д. № 661/2021г. на САС, ТО, 13 състав е потвърдено решение № 260614 от 12.04.2021г. по т.д. № 681/2018г. на СГС, ТО, VI-20 състав, с което е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на „Рила лейк“ АД /н./ договор за продажба на недвижими имоти, сключен с нот.акт № 32/25.06.2013г. на нотариус, рег.328 - СРС между „Рила лейк“АД /н./ и „Рила лейк ленд холдинг“ ООД и „Рила Лейк Холдинг“ ООД е осъдено на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да върне в масата на несъстоятелността на „Рила лейк“ АД /н./ държането на недвижимите имоти, предмет на продажба съгласно посочения нотариален акт, а именно: поземлен имот с идентификатор 22472.7438.21 по КККР на [населено място], м. „Т. брод“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор 22472.7438.22 по КККР на [населено място], м. „Т. брод“, одобрена със Заповед № РД-18- 19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор 22472.7438.23 по КККР на [населено място], м. „Т. брод“, одобрена със 1 Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор 22472.7438.33 по КККР на [населено място], м. „Т. брод“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК. С обжалваното разпореждане въззивният съд е уважил подадена от „Интермекс СД“ ООД молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на това дружество за предаване държането на недвижимите имоти, предмет на продажба по нот.акт № 32/2013г. Обжалваното определение е недопустимо. Съгласно чл.404, т.2 ГПК невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд представлява изпълнително основание, въз основа на което се издава изпълнителен лист по предвидения в чл.405 – чл.408 ГПК ред. Изпълнителен лист се издава в полза на кредитора, който е посочен в изпълнителното основание, в един екземпляр. В настоящия случай производството по издаване на изпълнителен лист е започнало не по молба на кредитора, посочен в изпълнителното основание, а по молба на трето лице – „Интермекс СД“ ООД. Действително, това дружество има качеството на ищец в производството, по което е постановено въззивното решение, но не и качеството на страна по осъдителния иск, решението по който се явява изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК. В производството са съединени по реда на чл.213 ГПК за разглеждане конститутивен иск по чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.2 ТЗ, страни по който са ищецът „Интермекс СД“ ООД, конституираният като съищец синдик на „Рила Лейк“ АД /н./ и ответниците „Рила Лейк“ АД /н./ и „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД, и обусловен осъдителен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД вр. чл.649, ал.2 ТЗ, предявен от синдика на „Рила Лейк“ АД /н./ против „Рила Лейк Ленд Холдинг“ ООД, като производството по предявения от „Интермекс СД“ ООД осъдителен иск е прекратено с влязъл в сила акт. С оглед на това и при съобразяване на предвидените в чл.658, ал.1 ТЗ правомощия на синдика именно той е легитимиран да поиска издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното по осъдителния иск решение. Предвид изложеното настоящият състав намира, че молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена от лице, което няма легитимация за това. Такава легитимация не може да бъде изведена от разпоредбите на чл.649, ал.1 и ал.2 ТЗ, които предвиждат възможност за кредитора да предяви посочените в тях искове, но не и да извършва други действия в качеството си на кредитор на дружеството-длъжник, нито от чл.134 ЗЗД, доколкото не са налице предвидените в ал.3 предпоставки. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение като постановено по молба на лице, което не разполага с легитимация за това, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, като бъде обезсилен и издаденият изпълнителен лист, а подадената от „Интермекс СД“ ООД молба за издаване на изпълнителен лист следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на спора на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски за заплатена държавна такса. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение