Решение № 10412 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1223/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез пълномощника юрисконсулт А. Алипиева, срещу решение № 1930 от 24.11.2025 г., постановено по адм. дело № 279/2025 г. по описа на Административен съд Перник. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора и установяване на извършеното дисциплинарно нарушение, като посочва конкретни доказателства в тази връзка. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - М. П. С., чрез пълномощника адвокат Г. Манолов, в представени писмени молби, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й по изложени съображения. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като предлага оспореното съдебно решение да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по жалба на М. С. против заповед № 513з-6086/22.05.2025 г., издадена от директора на СДВР, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал.1, т. 7 и т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността младши автоконтрольор I-ва степен в 03 група „Ескорт и пилотиране“ на 02 сектор „Пътен контрол и осигуряване на мероприятия“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Съгласно заповедта и видно от преписката, дисциплинарното производство е образувано срещу С. за това, че на 06.09.2023 г., в гр. Перник в района на пътен възел „Даскалово“, около 21,00 часа, в съучастие като съизвършител със своя колега Н. В. Н., поискал и приел от И. Г. В. дар - парична сума в размер на 500 лева, който не му се следва, за да извърши действие по служба - да състави фиш за нарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като подкупът е извършен чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебното положение - заплашване на В., че ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По случая е водено и досъдебно производство за престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК). Ответният наказващ орган е описал процесуалните действия, извършени в хода на дисциплинарното производство и събрания доказателствен материал. Установил, че по време на извършване на нарушението двамата полицейски служители били наряд и изпълнявайки служебните си задълженията, са осъществили неговия състав, съгласно извършената видео и аудио-техническа експертиза от записите на камерата за видеонаблюдение на служебния автомобил и показанията на свидетелите-очевидци - И. В. и Г. Х.. Нарушението е установено от св. Н. Н.-В., служител в Дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР при извършване на мониторинг на случаен принцип на записите на камерата за видеонаблюдение на служебния автомобил. Потвърждава се от извършения техен преглед от разследващия орган. Поради това наказващият орган е приел за безспорно установено, че М. С. е осъществил състава на нарушението. Действията му са станали достояние на И. В. и Г. Х., органите на Окръжна прокуратура Перник и другите полицейски служби. Уронило е авторитета на СДВР пред други служби на МВР и на институцията МВР пред обществото. Описани са конкретните нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Органът е обсъдил подробно дадените от С. обяснения и възражения, като е намерил, че противоречат на събраните доказателства и не са налице твърдените процесуални нарушения. За да отмени оспорената пред него заповед съдът правилно е приел, че тя е издадена от компетентен орган. Намерено е обаче, че нарушението не е безспорно доказано. Въпреки отбелязването, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са независими едно от друго, съдът е приел обратно на собствената си теза, че в случая не са представени доказателства С. да е бил признат за виновен в извършването на престъплението подкуп с влязла в сила присъда. Мотивирал се е също, че от записите на камерата за видеонаблюдение на служебния автомобил не се установява той да е извършил нарушенията на съответните етични правила. Не било ясно пред кого са били дадени сведенията от И. В. и Г. Х. и дали са били предупредени за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване. От това съдът е направил извод, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения и тя противоречи на материалния закон. Решението е неправилно. Настоящата инстанция счита, че констатациите на наказващия орган и събраните в дисциплинарното производство писмени, гласни и веществени доказателства са достатъчни, за да се приеме за доказано осъществяването на вменения във вина на М. С. състав на административно нарушение. Всички представени доказателства са обсъдени подробно от наказващия орган, поотделно и в тяхната съвкупност, като обосновано въз основа на тях директорът на СДВР е приел, че посочените в заповедта обстоятелства налагат извод за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя С.. Дисциплинарното производство не може да бъде обусловено от приключването на наказателното производство с осъдителна присъда, но няма пречка материалите от последното - протоколи от разпит на свидетели и протокол за извършена видео и аудио-техническа експертиза, да бъдат приобщени като доказателства и в дисциплинарното производство. Те категорично установяват описаната в процесната заповед фактическа обстановка. Следва да бъдат кредитирани безпротиворечивите показания на И. В. и Г. Х., депозирани както в досъдебното производство, така и в дисциплинарното производство. Вторите са дадени във формата по чл. 44, ал. 2 АПК, като по този ред няма изискване за напомняне за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелстване, изискуемо по чл. 170 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Същите са последователни и обективни, като изхождат от лица, преки свидетели на релевираното деяние. Подкрепят се и от показанията на св. Н. Н.-В., която е фактически установител на нарушението и то въз основа на записите от камерата за видеонаблюдение, които Административен съд Перник неправилно е дискредитирал. Не могат да бъдат възприети показанията на разпитания пред първоинстанционния съд свидетел Н. Н., предвид заинтересоваността му - срещу него също е издадена заповед за уволнение при тези факти, тъй като е бил съучастник на С.. Описаната деятелност обективира поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 15 (съобразяване законността на предприеманите действия), т. 19 (опазване доброто име на институцията), т. 20 (личния пример), т. 24 (стриктно и безпристрастно изпълнение на задачите и отговорност за собствените действия или бездействия), т. 42 (неподкупност и невъзползване от правомощията и служебното положение с користни цели), т. 45 (недопускане поставянето във финансова или друга зависимост от отделни лица и организации, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения, т. 49 (неучастия в корупционни прояви) и т. 50 (нетърпимост към корупционно поведение) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Същевременно те правилно са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, като несъмнено е налице и квалифициращият елемент от фактическия състав „уронване престижа на службата“. Деянията са станали достояние на широк кръг от хора - граждани, служители от други структури на МВР, прокурори и други. Поискването и получаването на парична сума от проверяван гражданин, извършил нарушението по ЗДвП, за да му бъде наложена по-лека санкция по този закон, съчетано с изнудване, посредством злоупотреба със служебното положение, представлява освен неизпълнение на конкретни разпоредби на закона, също и проява на незачитане на нормите на професионалната етика и морал, присъщи и задължителни за изпълняваната служба. Подобно поведение е от естество да застраши и накърни авторитета на МВР, като подкопае доверието на обществото в ефективността и законосъобразността на осъществяваната от него дейност, свързана с контрол на движението по пътищата. Несъмнено е налице и квалификацията по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага. Следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР се носи независимо от това дали деянията им за които е ангажирана тази отговорност, могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност, в случая наказателна. На С. е наложено дисциплинарно наказание уволнение като служител в МВР не заради това, че е извършил престъпление по смисъла на НК, а за това, че обективираните от него действия съставляват нарушения на признати от закона етични норми, регулиращи поведението на служителите в МВР. Наказващият орган не е обвързан от развитието и изхода на наказателното производство срещу същото лице. Не е необходимо едно деяние да осъществява състав на престъпление по смисъла на НК, за да може същото да бъде квалифицирано и като дисциплинарно нарушение. Дисциплинарна отговорност се носи независимо от възможността за налагане на друг вид отговорност. При така установеното от фактическа и правна страна касационният състав счита, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на М. С. против заповед № 513з-6086/22.05.2025 г. на директора на СДВР. Предвид основателността на касационната жалба в полза на бюджета на органа следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 100 евро, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,