Определение № 25 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 408/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. С. срещу определение № 146 от 10.12.2020 г. по ч. гр. д. № 914/2020 г. на ВКС, II-ро г.о. Жалбоподателката оспорва приетото от състава на ВКС, че не е твърдяла да е изпратила молбата за отмяна по пощата най-късно до 02.10.2019 г. Освен това счита, че този въпрос следва са се реши с произнасянето на съда по същество, ако има съмнения за това. Ответникът „Голдън Шеър“ АД заявява в писмен отговор, че не възразява срещу частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на основание чл.274, ал.2, предл.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане молба вх. № 84784 от 27.12.2019 г. на М. Д. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 12.03.2018 г. по гр. д. № 11466/2016 г. на РС Пловдив. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна е просрочена. Решението, чиято отмяна се иска по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, е влязло в сила на 02.07.2019 г., когато не е допуснато до касационно обжалване с определение № 353/02.07.2019 г. по гр. д. № 138/2019 г. на ВКС, I-во г.о. Срокът по чл.305, ал.1, т.4 ГПК за подаване на молба за отмяна е изтекъл на 02.10.2019 г., а молбата е постъпила в РС Пловдив с вх. № 84784/27.12.2019 г., като служител на съда е отбелязал, че е получена по куриер, но не е отразена дата на изпращане. В кориците на делото е приложен плик от куриерска фирма Е. за доставена пратка на 27.12.2019 г. /молба за отмяна по гр. д. № 11466/2018 г./, без отбелязване кога пратката е предадена от изпращача на куриера. Съдът е обсъдил и други документи за изпратени пратки на 02.06.2020 г. и 07.08.2020 г., но е приел, че те са неотносими към молбата за отмяна. Приел е, че съдът е изпълнил задължението си да съхрани документа от куриерска фирма Е., с който молбата за отмяна е постъпила в съда, но в него не е отбелязана датата, на която пратката е предадена на куриерската фирма от изпращача. Въпреки предоставената ѝ възможност, М. С. не е навела твърдения, че предаването на пратката е станало най-късно до 02.10.2019 г., макар че молбата за отмяна е постъпила в съда на 27.12.2019 г. Следователно липсват твърдения и не е удостоверено спазването на срока по чл.305, ал.1, т.4 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Определението на предходния тричленен състав на ВКС съответства на данните по делото и е правилно. С определение № 124 от 19.10.2020 г. съставът на ВКС е дал на молителката изрично указание да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за датата на предаване на молбата за отмяна на куриерската служба. Такива доказателства не са представени. Затова няма как да бъде направен извод, че тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна, който изтича на 02.10.2019 г., е спазен. Молбата е постъпила в съда на 27.12.2019 г., просрочена е и правилно е оставена без разглеждане. Неоснователно е и другото оплакване в частната жалба – че по въпроса за спазването на срока за подаване на молба за отмяна ВКС следва да се произнесе при произнасянето по съществото на тази молба. Правната уредба е друга – в чл.307 ГПК изрично е посочено, че по допустимостта на молбата за отмяна ВКС се произнася в закрито заседание. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,