Определение № 2 от 06.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4711/2019 г.
ВКСIV гражданско отделение06.01.2020 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ВРЪЩА частна жалба, подадена от П. Б. В.., Е. Т. Р., Ц. Н. Р. и И. А. К. срещу определение № 307/22.07.2019 г. на Върховния касационен съд, постановено по гр. д. №3129/2018 г. и ПРЕКРАТЯВА частно гр. д. № 4711/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение. ОСЪЖДА П. Б. В., Е. Т. Р., Ц. Н. Р. и И. А. К. да заплатят общо на П. Б. П. сумата в размер на 500 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в настоящото производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от П. Б. В., Е. Т. Р., Ц. Н. Р. и И. А. К. срещу определение № 307/22.07.2019 г. постановено по гр. д. №3129/2018 г. на Върховния касационен съд. Жалбоподателите излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Насрещната страна П. Б. П., чрез адв. Л. С. Л., отговаря че частната жалба е недопустима, а в условията на евентуалност – неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Законодателят изрично е разпоредил кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право); 2. изрично посочените случаи в закона. Случаят не е такъв. С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд е отхвърлил искане на ЧСИ да се преведе по негова сметка внесената сума от П. Б. П. по ч.гр.д. №2156/2018 г. на ВКС, III г.о. като обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК и е освободил същата сума по молба на вносителя П.. В т. 3 ТР № 6/23.10.2015 на ВКС, ОСГТК по т. д. № 6/2014, изрично е разяснено, че определението, с което съдът се произнася за връщане на внесени като обезпечение суми по чл. 282, ал. 2 ГПК не подлежи на обжалване, защото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК: не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване. В заключение, частната жалба е недопустима и следва да бъде върната, а образуваното по нея производство - прекратено. Жалбоподателите следва да заплатят на насрещните страни сторените в производството съдебноделоводни разноски – 500 лв. платен адвокатски хонорар. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение