Определение № 2744 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2438/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт М. Петкова против Определение № 4390/10.02.2025 год., постановено по административно дело № 12868/2024 год. по описа на Административен съд – София-град в частта за разноските, с която КЗП е осъдена да заплати на „Л. Д.“ ЕООД разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса и 2 000,00 лева за адвокатски хонорар. Заявено е твърдение, че оспореното определение, в частта му за разноските е неправилно, доколкото образуваното производство е прекратено поради липсата на годен за оспорване административен акт и отпаднал правен интерес от оспорване. В този смисъл са заявени доводи, че в случая не е било насрочено съдебно заседание и страната не е участвала в процес по същество. Твърди се, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, че действително е сторил разноски за адвокатско възнаграждение. В условията на алтернативност са обективирани и възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото, по мнение на оспорващия, делото не се отличава с действителна фактическа и правна сложност. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение, в частта с която в тежест на административния орган за присъдени разноски. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът по частната жалба – „Л. Д.“ ЕООД с ЕИК 206110726 със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя А. Л., чрез представител по пълномощие – адв. Г. Малчев от Софийска адвокатска колегия представя писмен отговор по частната жалба, в който обективира твърдения, че оспореното определение в частта за разноските е правилно и законосъобразно. Развити са доводи и аргументи, че административният орган дължи на жалбоподателя разноски, доколкото с поведението си е станал причина за образуване на съдебното производство, независимо от факта, че в последствие съдебното производство е прекратено, поради оттегляне на оспорения административен акт. Оспорва се и твърдението на частния жалбоподател относно липсата на доказателства за платеното адвокатско възнаграждение, като е заявено, че още с жалбата против оспорения административен акт такива доказателства са представени – договор за правна защита и съдействие с договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение. В съответствие с тези доводи, от страна на ответника по частната жалба е заявено искане за оставяне в сила на оспореното определение в частта за разноските. Претендира се и присъждане на разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема, че частната жалбата е подадена в законоустановения срок, от страна с правен интерес от оспорване и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по повод жалба от „Л. Д.“ ЕООД против Заповед № 6287/11.12.2024 год., издадена от председателя на КЗП, с която на дружеството е разпоредено да спре временно предоставянето на услуга във фитнес център – спортна зала, находяща се в гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 60 за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на съответствието й с изискванията за безопасност, съгласно стандарт БДС EN17229:2019 „Фитнес центрове: изисквания за фитнес съоръжения и тяхното функциониране, оперативни изисквания и изисквания свързани с управлението на фитнес центрове“. На основание чл. 60, ал. 1 от АПК, административният орган е допуснал предварително изпълнение на заповедта. В сезиращата съда жалба е заявено искане за прогласяване на нищожността на административния акт и в условията на алтернативност – за неговата отмяна, като незаконосъобразен, както и за отмяна на допуснатото предварително изпълнение. Заявено е и искане за присъждане в полза на дружеството на направените разноски – 50,00 лева за заплатената държавна такса и 2 000,00 лева за адвокатско възнаграждение. Към жалбата е приложен Договор за правна защита и съдействие от 19.12.2024 год., в който е вписано, че договореното между страните адвокатско възнаграждение е в размер на 2 000,00 лева и е платено в брой. В изпълнение на съдебно разпореждане, с писмо изх. № С-02-169/23.12.2024 год., административният орган е изпратил в съда административната преписка по издаване на оспорения административен акт. В писмото изрично е вписано, че предстои отмяна на оспорената Заповед № 6287/11.12.2024 год. на председателя на КЗП. В изпълнение на така заявеното, с писмо изх. № С-02-169/23.12.2024 год., административният орган е сезирал съда с искане да не се образува производство по жалбата на „Л. Д.“ ЕООД, тъй като с последваща Заповед № 6770/23.12.2024 год. на председателя на КЗП е отменена оспорената Заповед № 6287/11.12.2024 год. на председателя на КЗП. В уверение на така заявеното, към писмото е приложена и Заповед № 6770/23.12.2024 год. Предвид горното, с разпореждане от 27.12.2024 год., съдът е указал на жалбоподателя, в определен от съда срок да заяви дали поддържа жалбата и формулираното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на административния акт. В изпълнение на съдебното разпореждане, по делото е постъпило становище от дружеството-жалбоподател, в което е заявено, че независимо от отмяната на Заповед № 6287/11.12.2024 год., дружеството поддържа жалбата със заявените в нея искания, в т.ч. и за присъждане на разноски. С разпореждане от 31.01.2025 год., съдът е указал препис от становището на „Л. Д.“ ЕООД да се изпрати на председателя на КЗП с указание, в седмодневен срок да изрази становище по искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. В изпълнение на това разпореждане, по делото е постъпило становище от председателя на КЗП, чрез процесуалния му представител – главен юрисконсулт М. Петкова в което са развити доводи за неоснователност на предявения иск по чл. 203 и сл. от АПК. По съществото на разпореждането на съда – за становище по искането за присъждане на разноски, от страна на административния орган не са заявени конкретни доводи или аргументи. С оглед горното, първоинстанционният административен съд е постановил Определение № 4390/10.02.2025 год. по адм. дело № 12868/2024 год. по описа на съда, с което е оставил без разглеждане жалбата на „Л. Д.“ ЕООД против Заповед № 6287/11.12.2024 год. на председателя на КЗП и е прекратил производството по делото. Със съдебния акт, КЗП е осъдено да заплати на „Л. Д.“ ЕООД разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса и 2 000,00 лева за адвокатско възнаграждение. В мотивите на съдебния акт са развити доводи, че независимо от оттегляне на оспорения административен акт и липсата на правен интерес у оспорващия, административният орган дължи разноски, доколкото е станал причина за образуване на съдебното производство. Отчетено е и обстоятелството, че независимо от предоставената възможност за становище по искането за разноски, административният орган е развил доводи за неоснователност на иск по чл. 203 и сл. от ЗОДОВ, какъвто в случая не е предявен. При така установените фактически обстоятелства, настоящият касационен състав намира частната жалба за неоснователна. Без опора в относимата нормативна регламентация е твърдението на частния жалбоподател, че на дружеството не се дължат разноски, доколкото за него не е налице правен интерес от оспорване, предвид отмяната на обжалвания административен акт. Това твърдение изцяло противоречи на разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК, съгласно която подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая е налице именно тази хипотеза, доколкото със Заповед № 6770/23.12.2024 год., председателят на КЗП е отменил оспорената Заповед № 6287/11.12.2024 год. Несъстоятелни са и възраженията на частния жалбоподател, относно липсата на доказателства за направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение. Както се посочи, още в сезиращата първоинстанционния съд жалба е заявено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като в уверение на това е представен Договор за правна защита и съдействие от 19.12.2024 год., в който е вписано, че договореното между страните адвокатско възнаграждение е в размер на 2 000,00 лева и е платено в брой. В частната жалба са обективирани и възражения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира така заявените възражения за ирелеванти, доколкото са заявени едва при касационното оспорване. Както се посочи, първоинстанционният съд изрично е предоставил възможност на административния орган да изрази становище по искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, от която възможност, органът не се е възползвал. В този смисъл следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК указва, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Анализът на така цитираната правна разпоредба показва, че съдът може да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но само и единствено при наличие на искане на насрещната страна, каквото в случая липсва. По изложените съображения, частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а процесното определение, като правилно следва да се остави в сила в обжалваната му част. По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на дружеството „Л. Д.“ ЕООД. Така заявеното искане е неоснователно, доколкото в производството по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК разноски не се дължат. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Производството по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК се провежда след като делото е приключило в съответната инстанция и по него не се присъждат допълнително разноски. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Седмо отделение,