Определение № 57 от 12.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3817/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 7232/25.09.2020 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/, подадена от М. Н. К. в качеството ѝ на управител на „Камея – 7“ ООД чрез адвокат М. К. Д. срещу определение № 306 от 21.08.2020 г. по ч. гр. дело № 2219/2020 г. на състав на ВКС, гражданска колегия, четвърто отделение в частта, с която е оставена без разглеждане подадена от „Камея – 7“ ООД частна жалба срещу разпореждане № 256/10.03.2020 г. по гр. дело № 223/2019 г. на Апелативен съд, гр. Варна в частта, с която е оставена без уважение молба по чл. 63 ГПК на „Камея – 7“ ООД. Ответната страна по частната жалба – ЧСИ /частен съдебен изпълнител/ С. С. с рег. № 739 на КЧСИ /Камара на частните съдебни изпълнители/ в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа становище за неоснователност на частната жалба. ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С цитираното определение е постановен посочения по - горе резултат, като същевременно с това, разпореждането е отменено в частта, с която е върната частната жалба на „Камея – 7“ ООД срещу разпореждане № 32/14.01.2020 г. по същото дело. За да постанови обжалвания резултат, предходният състав на ВКС е приел, че разпореждането по чл. 63 ГПК не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не е преграждащо, нито е предвидено изричното му обжалване в закона. Този извод на състава на касационния съд се споделя и от настоящия състав. В практиката на ВКС изключването на определенията по чл. 63 ГПК, с които се отказва продължаването на неизтекъл процесуален срок от инстанционен контрол, е обосновано с характеристиката им на съдебни актове, които не преграждат хода на делото и не са посочени като обжалваеми с изрична правна норма /напр. определение № 253 от 11.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2497/2017 г., III г. о., определение № 470 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4015/2018 г., III г. о. и др./. В случая преграждащ акт е разпореждане № 256/10.03.2020 г. по гр. дело № 223/2019 г. на АС – Варна в частта, с която е върната частната жалба на „Камея – 7“ ООД срещу разпореждане № 32/14.01.2020 г. по същото дело, тъй като с постановяването му е било прекратено производството по процесуалноправния спор за връщането на касационна жалба вх. № 6634/27.11.2019 г. на „Камея – 7“ ООД против решение № 102 от 15.10.2019 г. по гр. дело № 223/2019 г. на АС – Варна. Както се отрази по – горе, разпореждането е отменено в тази част, като е възстановена висящността на посочения процесуалноправен спор. В частта, с която е оставена без уважение молбата на „Камея – 7“ ООД по чл. 63 ГПК, с разпореждане № 256/10.03.2020 г. по гр. дело № 223/2019 г. на Апелативен съд, [населено място], съдебният акт не е преграждащ. Доводите на частния жалбоподател, с които се третира произнасянето на АС, [населено място] с разпореждане № 256/10.03.2020 г. по гр. дело № 223/2019 г. относно наличието на предпоставки по чл. 63 ГПК не са относими към настоящия процесуалноправен спор, който засяга допустимостта на частната жалба, с която е бил сезиран предходния състав на ВКС против разпореждането в тази част. При преценка процесуалната допустимост на частната жалба срещу разпореждане № 256/10.03.2020 г. по гр. дело № 223/2019 г. на АС, [населено място] в частта, с която е оставена без уважение молба по чл. 63 ГПК на „Камея – 7“ ООД се изхожда от характеристиката на съдебния акт. Преграждащите актове са очертани в т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило актуалността по разглеждания въпрос и при сега действащата процесуалноправна уредба, при която разрешението, дадено в чл. 185 ГПК /отм./ се извежда от чл. 274, ал. 1 ГПК. В т. 5 от цитираното ТР на ОСГК на ВКС са посочени три вида определения, които преграждат развитието на производство и това са определенията, с които се спира, прекратява или отказва възобновяване на производството. Разглежданото разпореждане в обжалваната пред настоящата инстанция част, е съдебен акт, който не е относим към нито един от изброените видове определения, поради което представлява необжалваем съдебен акт. В цитираната по - горе практика на състави на ВКС /определение № 470/18.12.2018 г. на състав на IV г.о./ е застъпено виждането, че определението, с което се оставя без уважение молба за продължаване на срок за обжалване не може да бъде проверявано от по- горен съд, тъй като не е преграждащо. Тези съображения се споделят и от настоящия състав на ВКС. С оглед на изложеното, частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение на състав на ВКС, IV г. о. следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение