Определение № 447 от 01.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 8/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК, във вр. с чл.396 ГПК. Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против определение на Софийски градски съд от 03.11.2011 год., по гр. д. № 3408/2010 год., с което е оставена без уважение молбата за обезпечаване на предявения от настоящия частен жалбоподател, като ищец, срещу ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” иск за реално изпълнение на задължението му на продавач, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.200 ЗЗД, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху посочените в същата движими вещи, предмет на извършената продажба. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт на въззивния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. За да откаже поисканото от [фирма], [населено място] обезпечение на предявения иск с правно основание чл.79, ал.1ЗЗД, във вр. с чл.200 ЗЗД за реално изпълнение задължението на продавача за предаване на закупените по силата на договор № 773 от 25.09.2001 год. и споразумение от 21.08.2002 год. материали, деблокирани с Протокол № 15/ 27.07.2000 год. на М. и заплатени изцяло от купувача, чрез налагане обезпечителна мярка „запор” върху същите Софийски градски съд е приел, че в случая не са осъществени предвидените от закона предпоставки, тъй като липсват ангажирани доказателства за интереса на молителя от допускане на обезпечението. По отношение на обезпечителната нужда въззивният съд е изложил съображения, че доколкото ответникът ДА „Д. ” задължително съхранява процесните стоки и то в големи количества, няма опасност те да бъдат отчуждени и да се злепоставят интересите на ищеца, в качеството му на кредитор, при евентуално влизане в сила на решението, с което исковата му претенция е уважена. Определението е правилно. Съгласно трайно установената практика на ВКС, израз на която са определения: № 60/30.01.2012 год., по ч.т.д.№ 994/2011 год. на ІІ т.о.; № 231 от 29.03.2012 год., по ч.т.д.№ 178/2011 год. на ІІ т.о. обезпечителната нужда в хипотезата на чл.389 ГПК, във вр. с чл.391 ГПК се предполага, но тогава, когато липсват данни, които да я опровергават, какъвто не е разглежданият случай. Обстоятелството, че в предмета на дейност на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „ДЪРЖАВЕН РЕЗЕРВ И ВОЕННОВРЕМЕННИ ЗАПАСИ” се включва съхраняването на значително количество материали, имащи характер на държавен резерв и военновременни запаси, в които като вид и поддържана номенклатура попадат и тези претендирани от ищеца, правилно е възприето от решаващата инстанция за достатъчно, за да се отрече обезпечителната нужда, при създадения с НУРПДРВВЗ специален ред за тяхното деблокиране и реализация на пазара. Последният сочи, че дори предявените от молителя, като ищец, искови претенции да бъдат уважени с влязло в сила решение, като бъде потвърдено решението на СРС, то при наличието на задължително съхранявани от ответника материали от вида на процесните, в количества най- малко равни на претендираните, би осигурило успешно осъществяване правата на последния, като кредитор, а това изключва и правния му интерес от обезпечаване на иска. Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения, макар и в непрецизна форма, СГС е постановил обжалваното определение при отсъствие на твърдяните с частната жалба пороци, водещи до отмяната му. Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК