Определение № 9495 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8470/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Т. С. Ч. против определение № 3239/14.04.2026 г., постановено по адм. д. 234/2026 г. по описа на Административен съд - Бургас (АС-Бургас). Частната жалбоподателка твърди, че атакуваното определение представлява недопустим отказ от правосъдие, постановено е в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът, редовно уведомен за настоящото производство, не е изразил становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 3239/14.04.2026 г., постановено по адм. д. 234/2026 г. по описа на АС-Бургас е оставена без разглеждане жалбата на Т. Ч. против отказ за предоставяне на достъп до преписка по дисциплинарна проверка, разпоредена със Заповед № 3292з-1488/2025 г. на Началника на Четвърто РУ към ОД на МВР - Бургас, обективиран в писмо изх. № 329200-11887/22.12.2025 г. на началника на Четвърто РУ към ОД на МВР – Бургас и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, защото не е налице подлежащ на оспорване административен акт. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното определение е постановено от законен състав на компетентен съд, след сезиране с жалба, в която се твърди, че са засегнати права от административен акт. Предмет на оспорване пред първата инстанция е писмо на началника на Четвърто РУ към ОДМВР-Бургас, за което Т. Ч. твърди, че засяга нейни права, защото не й е предоставен достъп до информация, която я събрана при извършена проверка, инициирана от нея. Действително Т. Ч. е сезирана Четвърто РУ към ОДМВР-Бургас с искане да бъде извършена проверка на определени обстоятелства, да бъдат установени лица и факти и по този повод са извършавани действия от органите на МВР. Правилно обаче АС.Бургас е квалифицирал подадената жалба като сигнал, по който административният орган се е произнесъл и е уведомил Ч. с писмо от 10.12.2025 г., до което тя е получила достъп, а поради това, че не е страна в производството няма право на достъп до всички събрани материали. Съгласно чл. 15, ал. 2 от АПК за подаването на предложение и сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес, какъвто е необходимо да притежават страните в административното производство (чл. 15, ал. 1 от АПК). На основание чл. 124 от АПК издадените по предложение/сигнал актове не подлежат на оспорване. Това разрешение е в съответствие с общата клауза за обжалваемост на всички административни актове, които засягат физически и юридически лица, съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, с изключение на изрично посочените със закон. В случая частната жалбоподателка е уведомена за решението, издадено по нейния сигнал, а на последващото й искане по същата преписка за допълнително запознаване с резултатите от проверката, която е искала в сигнала й да бъде извършена, е отговорено с уведомително писмо, което също не подлежи на оспорване. На практика чрез сезирането на АС-Бургас Т. Ч. изразява своето несъгласие с описанието и обема на резултатите от проверката, която е поискала да бъде извършена с подаването на сигнал до Четвърто РУ на МВР. Но получените от нея отговори не подлежат на съдебен контрол, поради което законосъобразно и обосновано жалбата й е оставена без разглеждане. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. Цитираната в допълнителната молба към частната жалба съдебна практика е неотносима към настоящия спор, постановена е при напълно различна фактическа обстановка и различни процедури и приложими специални закони. Тази констатация е относима и за определение № 3290/24.03.2026 г., постановено по адм.д. 2448/2026 г. на Върховния административен съд, от което е цитиран голям абзац, но с неправилно позоваване като от решение № 5239/14.05.2026 г. по адм.д. 10310/2025 г. на Върховния административен съд. С оглед изхода на спора и липсата на претенция за разноски о ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. Воден от горното, Върховният административен съд,