Определение № 60635 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1207/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. П. със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Н. Д., срещу въззивно решение №260185 от 16.12.2020 г. по гр. дело №896/2020 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение от 14.09.2020 г. по гр. дело №1586/2020 г. на Плевенския районен съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу ОУ «Климент Охридски», с.Крушовене, област Плевен, иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че за да бъде уважен този иск следва да са налице кумулативно следните предпоставки: незаконно уволнение, и оставане без работа на служителя за период не повече от шест месеца, през който да е претърпял вреди, изразяващи се в липса на трудово възнаграждение. В случая е налице първата предпоставка. Не е доказано обаче оставането без работа на ищцата за исковия период. Ищцата е представила само декларация, в която е посочила, че не е работила по основния си договор с училището - работодател, но е работила по допълнителен трудов договор. Ето защо искът е неоснователен. Ответникът по касационната жалба ОУ «Климент Охридски», с.Крушовене, област Плевен, оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани правни въпроси за допускане на касационно обжалване: на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК относно задълженията на въззивния съд служебно да дава указания за подлежащите на доказване факти; за служебните задължения на първоинстанционния и въззивния съд за изготвяне на доклад по делото и даване на указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Позовава се на противоречие с практика на ВКС, каквато посочва. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №260185 от 16.12.2020 год. по гр. дело №896/2020 г. на Плевенския окръжен съд. Повдигнатите въпроси са обусловили изхода на делото, но са разрешени в съответствие с практиката на ВКС и не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, Според задължителната практика на ВКС въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в неговата обжалвана част. В съответствие с установената в т. 2. ТР № 1/2013 ВКС, ОСГТК задължителна съдебна практика въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Въззивният съд не прави доклад по делото. Съгласно чл. 268, ал. 1 ГПК той докладва жалбите и отговорите: в коя част е обжалвано решението, кои правни въпроси във връзка с неговата валидност и допустимост се поставят (за това той следи служебно), какви оплаквания за неправилност са направени и какви пороци е поискано да бъдат отстранени. Въззивният съд дава указания на страните във връзка с проверката на валидността и правилността на обжалваното решение и не дава указания във връзка с проверката на правилността му и поправянето на допуснати нарушения. Посочването в доклада на правно релевантните факти ( чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК ) и разпределянето на доказателствената тежест ( чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК ) са задължения на първоинстанционния съд по доклада, като неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд и недаването на указания, както и непълнотите и грешките в тях имат значение за правилността на първоинстанционното решение. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.