Определение № 1494 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4251/2025 г.

Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от И. С. Р. за освобождаването му от внасяне на дължимата държавна такса по частна жалба вх. № 4589/06. 03. 2026 г. против определение № 474 от 02. 02. 2026 г. по гр. д. № 4251/2025 г. на ВКС, 1 г.о., с което не е допусната до разглеждане подадената от частния жалбоподател молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК, на решение № 206 от 09. 04. 2025 г. по гр. д. № 2732/2023 г. на ВКС, 2 г.о. Молителят твърди, че няма достатъчно доходи и имущество, възможностите му за работа са ограничени с оглед здравословното му състояние, има и заем от финансова институция, поради което е затруднен да поеме таксите и разноските по частната жалба. Настоящият състав намира молбата за основателна. С приложената към молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК декларация молителят е декларирал, под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК, че не получава месечни доходи от заплата, пенсии, наем или друг източник, не упражнява дейност като едноличен търговец, не е в граждански брак, не притежава недвижими имоти, моторни превозни средства, не получава дивиденти, не притежава парични влогове, страда от заболяване, налагащо допълнителни периодични разходи от 100 евро месечно. С декларацията молителят твърди само отрицателни факти, същата е сред предвидените в чл. 83, ал. 2 ГПК доказателства за установяване на имущественото състояние на ищеца и при деклариране на неверни обстоятелства се носи наказателна отговорност. Няма данни по делото, оборващи декларираните обстоятелства. Декларираните обстоятелства сочат на извода, че към подписване и подаване на декларацията молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса по частната жалба, поради което са налице основания по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от внасяне на същата. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение