Определение № 50419 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2021 г.

С определение №.7753/10.08.22 по г.д.№.2866/22 на СГС, ІVАс., делото е изпратено на ВКС за провеждане на производство по чл.247 ал.1 ГПК предвид констатирано от състава на СГС несъответствие между мотивите и диспозитива на постановеното по г.д.№.1728/21 решение №.25/14.03.22 на ВКС, ІІІ ГО. Страните по делото не вземат становище. С горепосоченото решение настоящият състав се е произнесъл по касационна жалба на В. И. М., В. Д. М., А. Д. М. и К. Д. М. срещу решение №.26021/12.01.21 по г.д.№.8316/19 на СГС, ІV В, в частта, с която тя е допусната до касация. Доколкото с определението по чл.288 ГПК /№.60681/7.10.21/ касационната жалба е оставена без разглеждане в частта относно обезщетението за имуществени вреди в размер на 1134лв., с постановеното решение по чл.290 ГПК касационният съд на практика се е произнесъл по законосъобразността на решение №.26021/12.01.21 по г.д.№.8316/19 на СГС, ІV В, с изключение на частта му, касаеща горепосочената претенция в размер на 1134лв. Приел е в мотивите, че то е незаконосъобразно, и точно в същия смисъл се е произнесъл и в диспозитива – като е постановил отмяната му в допуснатата до касация обжалвана част. Доколкото на първата страница на решението на ВКС е описан текста на решението на СГС, което е предмет на касационната жалба, то това описание точно следва диспозитива на този акт - в който е посочено, че се обезсилва първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.200 КТ за неимуществени вреди е отхвърлен до размера на сумата 75000лв. Цитираната в определение №.7753/10.08.22 по г.д.№.2866/22 на СГС, ІV Ас., сума 97000лв. се споменава на първата страница на въззивното решение, абзац втори, където информативно е описан целият текст на постановения първоинстанционен акт - вкл. съдържащия се в него диспозитив, с който искът по чл.200 КТ е уважен за 45000лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 97000лв., като в петия абзац на същата страница на въззивното решение е изяснено, че ищецът обжалва пред СГС решението на СРС в частта, с която искът му по чл.200 КТ е отхвърлен до размера от 75000лв. и съответно се претендира уважаването му до сумата 75000лв., ведно със законната лихва от увреждането /каквото действително е и искането във въззивната жалба/; именно в тези граници – в рамките на спора, с който е сезиран, въззивният съд е постановил решението си – до размер от 75000лв. Доколкото касаторите в касационната си жалба споменават сумата 97000лв., то това е направено също единствено доколкото сочат, че първоинстанционното решение, което е обезсилено, е постановено по искове с правно основание чл.200 КТ на наследодателя им за суми 97000лв. и 1134лв., представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Спор за разликата над сумата 75000лв. до 97000 не е бил отнасян както до въззивната инстанция, така и до касационния съд, който и никъде – нито в мотивите, нито в диспозитива, го е обсъждал, за да се търси и намира някакво несъответствие на волята му в тази връзка – каквото не е и налице. С оглед на изложеното не е налице хипотеза на очевидна фактическа грешка и делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за своевременно извършване на процесуални действия по разглеждането му съобразно указанията в постановеното от ВКС, ІІІ ГО, решение №.25/14.03.22 по г.д.№.1728/21. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,