Определение № 8687 от 20.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7915/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. В. В., чрез адвокат И. Влахова срещу определение №9905/28.07.2026г., постановено по адм. дело № 2314/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което съдът е отхвърлил искането й за спиране предварителното изпълнение на заповед № КС-194-3/14.07.2026 г. на кмета на Район „Аспарухово“ - Община Варна. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се с аргументи, касаещи съществото на спора, че съдът е нарушил чл. 9 от АПК за равенство на страните, като е позволил на администрацията забавяне предоставянето на административната преписка за нуждите на делото в указания срок. Твърди се некомпетентност на издателя на заповедта. Оспорва се и извода на първоинстанционния съд, че не са налице значителни или трудно поправими вреди, а такива били налице и са свързани с необходимостта по повод изпълнението на заповедта В. да се завърне от чужбина, защото в имота се намирали само болната й майка, сестрата на майка й и непълнолетна племенница. Според касатора, пренебрегвайки всички това, първоинстанционният съд достигнал до неправилния правен извод относно липсата на значителни и трудно поправими вреди и отхвърлил искането за спиране предварителното изпълнение на заповед № КС-194-3/14.07.2026 г. на кмета на Район „Аспарухово“ - Община Варна. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Ответникът по спора в писмен отговор чрез гл. юрисконсулт Д. Ламбова оспорва жалбата и предлага на съда да остави в сила определението на Административен съд-Варна. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на Д. В. В., чрез пълномощници адв. А. Димов и адв. И. Влахова против заповед № КС-194-3/14.07.2026 г. на кмета на Район „Аспарухово“ - Община Варна. Със заповедта, в изпълнение на правомощията си по чл. 46, ал. 1, т. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 223, ал. 5 и ал. 6 от Закона за устройство на територията, предвид изричното несъгласие за осигуряване на свободен достъп от страна на собственика на поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.5549.1909 до самия имот, е задължена собственичката на имота и адресат на заповедта - Д. В., да осигури свободен достъп на 19.08.2026 г. в 10:00 часа до имота на работна група от длъжностни лица „Контрол по строителството" в Дирекция КСИД при Район „Аспарухово" - Община Варна. С жалбата оспорващата е поискала и спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, с аргументи, подробно обсъдени от съда в поставения от него съдебен акт. С обжалваното определение №9905/28.07.2026г., съдебен състав на Административен съд – Варна приема, че не са налице основанията по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК. Правните му изводи за неоснователност на искането за спиране са изведени след анализ на разпоредбите на чл. 217, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложени са съображения, че релевираните твърдения, че за жалбоподателя могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди, които да надделяват над охранявания държавен и обществен интерес посредством допуснатото по силата на закона предварително изпълнение са само хипотетични и вероятни, без да са индивидуализирани параметрите им, за да се направи преценка за тяхната значителност или непоправимост. Според съдебния състав били неоснователни и твърденията за риск за живота и здравето на хората, които обитават имота, във връзка с допускането на служители на община Варна в него чрез издадената заповед и нейното предварително изпълнение. С такива мотиви е приел, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че предварителното изпълнение на оспорената заповед, издадена на основание чл. 194 ЗУТ се допуска по силата на закона, съгласно чл. 217, ал. 1, т. 8 във вр. ал. 2 ЗУТ като обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да се спре, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. От оспорващия не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на обжалвания административен акт още повече, че в случая се касае само за извършване на оглед от назначена от кмета на общината комисия в имота на жалбоподателката. Причиняването на емоционален и психически стрес, предвид възрастта и здравословното състояние на обитателите, както и евентуалната необходимост собственичката да се завърне от чужбина не обосновават извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. В проведеното съдебно производство, както пред първата инстанция, така и пред касационната такава, В. не доказва, че конкретните вреди, които търпи от предварителното изпълнение надделяват над защитимия обществен интерес. Неудобства за адресата на процесната заповед от изпълнение на разпоредената проверка не представляват "значителни или трудно поправими вреди" по смисъла на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, като се има предвид, че в случая единствено е разпоредено осигуряване на свободен достъп за оглед на място от назначена общинска комисия, което изключва риск от нанасяне на имуществени или неимуществени вреди. Не са налице законовите предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Ето защо като е отхвърлил искането на Д. В. В. за спиране предварителното изпълнение на заповед № КС-194-3/14.07.2026 г. на кмета на Район „Аспарухово“ - Община Варна, първоинстанционният съд е постановил определение, което е в съответствие на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд