Определение № 1825 от 07.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. А., чрез процесуалния си представител адвокат Н. С. от САК, срещу определение №5131/14.03.2025г. по в.гр.д.№10921/2022г. на Софийския градски съд, с което е изменено по реда на чл. 248 ГПК решение № 6001/04.11.2024г. по същото дело, като Д. Г. е осъдена да заплати на Б. А. сумата от 1 000лв., представляваща разноски за въззивната инстанция. В частната жалба се прави общо оплакване за неправилност на обжалваното определение. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Б. А., в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Според Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017г., ОСГТК обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно, което означава, че въз основа на подадената бланкетна частна жалба съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от долната инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. Производството пред въззивния съд е било образувано по жалби и на двете страни, като тази на ищцата Д. А. е срещу решението на първата инстанция в частта, в която е постановено, че съсобственият между страните имот следва да се изнесе на публична продан.В проведеното пред въззивния съд съдебно заседание, ответникът Б.А. е направил искане за присъждане на направените пред тази инстанция разноски, възлизащи на общо 1 525лв., от които 1000лв. са платени на адвоката му за процесуално представителство по жалбата на Д.А.. Представен е договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на който се установява, че посочената сума е била платена на адв.В. в брой.Въззивният съд не се е произнесъл по искането за разноски с решението си, като в срока за неговото обжалване е постъпила молба от ответника Б.А. за неговото допълване в тази му част.Тъй като в производството пред въззивния съд разноски по дело за делба се дължат съобразно общите правила, то следва да се приеме, че искането за допълване е било основателно и е следвало да се уважи. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,